Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5697/03.07.2020 г. на А. Д. К., подадена чрез адв. И. Е. от САК, срещу въззивно Решение № 138/01.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 10/2020 г. по описа на Окръжен съд [населено място], в частта, с която след частична отмяна на Решение № 73 от 17.05.2019г., постановено по гр. д. № 232/2018 г. на Районен съд - Панагюрище, е определен нов режим на лични контакти между бащата и малолетното дете П. Г. К., а присъдената от първостепенния съд месечна издръжка, дължима от бащата в полза на детето е намалена от 250лв. на 200лв.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. Касаторът се представлява в откритото съдебно заседание от адвокат Е., която поддържа изложеното в касационната жалба.

Ответната страна по касация - Г. Г. К., чрез адв. Я.Д в представен писмен отговор и лично в открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 94/11.02.2021г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК, при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, на основание чл. 280 т. 1 ГПК, тъй като е констатирано противоречие на въззивното решение с приетото в ППВС № 1/1974 г. и в каузалната практика на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Във връзка с обусловилия допускане на касационното обжалване въпрос следва да се посочи, че съгласно задължителните указания и разяснения, дадени в т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да съобразяват в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Следва да се подчертае, както е посочено и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (пример: Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), че съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.

В цитираното Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, както и в установената практика на ВКС (намерила израз в много решения на касационната инстанция: решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), която се споделя и от настоящия съдебен състав, се приема, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, може да изслуша и други лица. Изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 от СК е задължително, а не факултативно. По своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Според разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

Така и в съдебната практика трайно и последователно е разяснено, че неспазването на задължението за изслушване от съда на родителите и/или децата, навършили десет години, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило (чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК) и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично, както и да изслуша детето при спазване на процедурата по чл. 15 ЗЗД. Това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, когато се е отразило върху постановения краен резултат по спора.

С оглед на дадения отговор, доводите в касационната жалба, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като не е упражнила правомощията си по чл. 59, ал. 6 СК във връзка с чл. 15 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), са основателни.

В нарушение на процесуалните правила съдът не е изслушал родителите на малолетното дете, за бъдат преценени в цялост специфичните и конкретни обстоятелства, пряко свързани с неговите интереси. Това обстоятелство налага касиране на въззивното решение, като делото следва да се върне на въззивния съд, който следва да изслуша родителите и с оглед установените данни и интереса на детето да постанови своето решение по същество.

Въззивният съд е този, който следва да реши и въпроса за отговорността на страните за направените в производството разноски, съобразно крайния изход на спора (чл. 294, ал. 2 ГПК).

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение №138/01.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 10/2020 г. по описа на Окръжен съд [населено място], в частта, с която след частична отмяна на Решение №73 от 17.05.2019г., постановено по гр. д. № 232/2018 г. на Районен съд - Панагюрище, е определен нов режим на лични контакти между бащата и малолетното дете П. Г. К., а присъдената от първостепенния съд месечна издръжка, дължима от бащата в полза на детето е намалена от 250лв. на 200лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: