Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. А. М., против въззивно решение № 242 от 21 април 2020 г., постановено по в. гр. д. № 1014/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. В. Т, с което е потвърдено решение № 1216 от 9 октомври 2019 г., постановено по гр. д. № 1246/2019 г. по описа на районния съд в гр. В. Т, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че Х. Х. Х., с адрес [населено място], не дължи на дружеството сумата от 7032, 71 лева, представляваща начислена стойност на електрическа енергия по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място], пл. „П.” № 4.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 811 от 21 декември 2020 г. по настоящото дело, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса: при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, с практиката на ВКС според решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., и решение № 124 по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о.

В посочените решения на ВКС се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Касационният съд приема, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г.

Това тълкуване на правния въпрос се споделя от настоящия съдебен състав, като допълнително следва да се посочи, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. „а” ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респективно юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респективно на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати.

Касационната жалба е основателна.

При правилно установена фактическа обстановка (захранване на процесния обект с електрическа енергия от дружеството касатор, извършена на 13.02.2019 г. техническа проверка на средство за търговско измерване за обекта от служители на касатора, при което се установили показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър, като показанията са отчетени общо в сумарен регистър, извършена проверка в Българския институт по метрология и установена при нея чрез софтуерно „прочитане” на паметта на електромера, съответстващ на метрологичните характеристики и отговарящ на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия от 36381 кВт/ч в невизуализирана на дисплея тарифа ТЗ) въззивният съд, съобразявайки заключението на техническа експертиза, изготвена от електроинженер, приема, че електромерът е бил в срок на метрологична годност и е параметризиран да отчита консумираната за обекта електрическа енергия по два визуализирани на екрана регистри, а регистър/тарифа ТЗ не се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, поради което тази тарифа не е била активна за търговски отчет; наличието на показания в този регистър сочи външна намеса в тарифната схема на електромера. Правилно е приетото, че сочените от касатора разпоредби на ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, предвид датата на съответната проверка на електромера, но неправилно е прието, че до приемането на нови ПИКЕЕ доставчикът не може да се ползва от корекционна процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условия за нея и за начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване, тъй като правно основание за доставчика да търси в подобни случаи заплащане на цена за количество потребена електрическа енергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време.

Според приетата електротехническа експертиза процесният електромер е произведен през 2015 г. и е преминал метрологична проверка през същата година; електромерът е параметризиран да отчита по две тарифи като за битов абонат, а са налични данни, записани в трети регистър на измервателния уред; процесният електромер фабрично не предоставя технологична възможност за извличане на информация за така наречения „товарен график“, поради което не може да се установи причината за регистрирани показания в тарифа ТЗ, както и точен ден и час, когато тези показания за регистрирани. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че средството за търговско измерване отговаря на изискванията за метрологична годност, като настройката на уреда по кои тарифи да извършва отчет се извършва със софтуерен продукт на производителя. Посочено е, че технически е възможно количеството електрическа енергия, определено в справката за корекция, да премине през измервателната система и да бъде отчетено за период от една година; че теоретично е възможно при техническа повреда да се получат цифрови показания в невидими тарифи. Предвид това, следва да се приеме, че въззивният съд е ценил приетото по делото експертно заключение, което е непълно и недостатъчно аргументирано, поради което необоснован се явява изводът за недоказаност на реалното предоставяне и потребление на процесните количества електрическа енергия, регистрирани в тарифа ТЗ.

Предвид извода за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: при какви условия е възможно (включително при какви технически повреди) да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т3 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 336/13.03.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 242 от 21 април 2020 г., постановено по в. гр. д. № 1014/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. В. Т.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. В. Т.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: