Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаП. П. по адм. дело № 11826/2021

Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ямбол, чрез адвокат Златева срещу Решение № 135 от 22.06.2021 г., постановено по адм. дело № 307/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол в частта, с която е осъдена да заплати на М. Д. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт в оспорената му част. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна – М. Д., от гр. Ямбол, чрез пълномощника й адвокат Илчев, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Пред Административен съд Ямбол са предявени обективно съединени искове от М. Д. срещу Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ямбол: за обезщетяване на понесени имуществени вреди със сума в размер на сумата от 2 721,55 лв., съставляваща внесени от ищцата лични осигурителни вноски за времето от прекратяване на служебното ѝ правоотношение с ответника – 22.12.2017 г., до влизане в сила на съдебния акт за отмяната му - 18.06.2020 г.; сума в размер на 188 лева, съставляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за месеците октомври, ноември и декември 2017 г.; сума в размер на 263,33 лева, съставляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от месец януари 2018 г. до месец юни 2018 г.(за пет дни и половина), както и на сума в размер от 50 (петдесет) лева, дължима за облекло за периода от 13.10.2017 г. до 22.12.2017 г., удържани при незаконното съкращаване, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на жалбата до окончателното ѝ изплащане.

Вредите се основават на отменена с влязло в сила съдебно решение заповед от 13.10.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Ямбол, с която е прекратено служебното й правоотношение за заеманата от нея длъжност „Младши експерт“ в Дирекция АПФСДЧР при ОДЗ-Ямбол.

С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск за обезщетение основан на внесени от ищцата лични осигурителни вноски, дължими се за периода от ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски в размер на 420,50 лв. Със същото решение е отхвърлил останалите обективно съединени искове, в която част решението не е обжалвано и влязло в сила.

За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото са доказани законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) единствено по отношение на претенцията за недължимо внесени от ищцата осигурителни вноски за периода на прекратено служебното правоотношение, обявено за незаконно от съда.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят, и към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена заповед, постановена в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че в случая ищцата е доказала наличието и на останалите две предпоставки за уважаване на иска, а именно: вреда от незаконосъобразния административен акт и причинна връзка между същия и настъпилия вредоносен резултат.

Установено е по делото, че за периода от прекратяване на служебното правоотношение до възстановяване на заеманата длъжност ищцата е внесла лични осигурителни вноски в общ размер на 3 422,91 лв., които представляват за нея неблагоприятни имуществени последици, тъй като внесените от нея суми не биха били дължими, ако не беше прекратено служебното й правоотношение.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1, са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Следователно ответникът като осигурител на лицето дължи внасянето на осигурителни вноски за държавния служител в посочения в исковата молба период, съответно внасянето на такива лично от ищцата съставлява за нея вреда, пряко произтичаща от незаконосъобразния акт.

Изплащането на обезщетения по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител не основава сочената в касационната жалба неоснователност за иска. Нормата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО определя за чия сметка са и кой внася осигурителните вноски за държавния служител при незаконно уволнение, а именно осигурителят. В случая осигурителят не е изпълнил това свое законово задължение, а същото е поето лично от ищцата.

В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ административният съд е присъдил и дължимите се разноски по делото.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно.

Неоснователно е и искането на ответника по жалбата, тъй като не се доказва реално тази страна да е направила разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135 от 22.06.2021 г., постановено по адм. дело № 307/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол в обжалваната му част, с която е осъдена Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ямбол, да заплати на М. Д. обезщетение за внесени от ищцата лични осигурителни вноски за времето от прекратяване на служебното и правоотношение до влизане в сила на съдебния акт за отмяна на заповедта за прекратяването му, ведно със законната лихва върху сумата.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. П. п/ Албена Радославова