№ 86

София, 21 април 2015година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети и пети февруари две хиляди петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при участието на секретаря: М. Н

и в присъствието на прокурора: Б. Д

изслуша докладваното от С. Е. В

касационно нох. дело №102 по описа за 2015 година

Производството е за възобновяване на нохд.№871/2014 г. на Районен съд гр.Сливен и внохд.№308/2014 г. на Окръжен съд гр.Сливен, образувано по искане на осъдения Ю. К. Х..

В съдебно заседание, искането с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, се поддържа от осъдения лично и защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване изцяло неоснователно.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 22.10.2014 г. постановено по внохд.№308/2014 г. на Окръжен съд гр.Сливен е потвърдена присъда по нохд.№871/2014 г. на Районен съд гр.Сливен, с която подсъдимия тогава Ю. К. Х. и още три лица са признати за виновни, в периода 8.04.2014 г.-14.04.2014 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, за някои от подсъдими при опасен рецидив, а за Х. при условията на повторност, след предварителен сговор, използване на МПС и технически средства извършили кражба на вещи -800 метра линеен кабел на стойност 30 643, 20 лв. собственост на [фирма] С., като вещите не са били под постоянен надзор и кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК и чл. 54 НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 58 а ал. 1 НК е редуцирано до две години.На основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК на осъдения Х. е определено общо най-тежко наказанието по влезлите в сила присъди по нохд.№1402/2013 г. и по нохд.№1168/2013 г., и двете на Районен съд гр.Сливен, като общото наказание е в размер на осем месеца лишаване от свобода, което е приведено в изпълнение на основание чл. 68 ал. 1 НК.

Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, и е зачетено предварително задържане считано от 14.05.2014 г.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Х.:

В саморъчно подаденото искането(въззивна жалба), осъдения твърди, че квалификацията на извършеното от него е неправилна, тъй като той е извършил кражбата за първи път и следва да се квалифицира по чл. 195 ал. 1 НК.Твърди също, че двама от останалите съподсъдими са рецидивисти и наказанията им не се различават от неговото, което било „неправомерно”.

Защитата на Х. претендира съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, където неправилно била изписана квалификацията на извършеното деяние и поддържа оплакванията му посочени по горе.

Доводите и на осъдения и на защитата му са неоснователни и това е така защото:

Вярно е, че обвинителния акт е пестелив от към аргументи, за правната квалификацията на извършеното от всеки от подсъдимите тогава, но по отношение на Х. са посочени и двете му осъждания(за кражби),съобразени са разпоредбите на чл. 28 и чл. 30 НК, както бе посочено по горе съдът е съобразил, че престъпленията по нохд.№1402/2013 г. и по нохд.№1168/2013 г. са в съвкупност, т.е. налице е едно осъждане, поради което и правилната квалификация на извършеното е като повторност и във вр. с т. 7 на ал. 1 на чл. 195 НК.

Доводите на осъдения нямат основание, защото отразеното в писмената въззивна жалба няма опора в данните по делото-Х. е осъждан общо три пъти за кражби, като последните две са съвкупност.Квалификацията на сега извършената кражба е по ал. 2 на чл. 195НК, във връзка с квалифициращото обстоятелства големи размери, а не във връзка със съдимостта му.

Наказанието определено на Х. е колкото и на тези осъдени, с квалификация на деянието по чл. 196 ал. 1 НК, защото е отчетен личния му принос за извършеното престъпление, обстоятелството, че наказанието е определено в предвидения в закона(чл. 195 ал. 2НК ) минимум, с редукцията на чл. 58 а ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал. 5 т. 1 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение(по отношение на осъдения Ю. К. Х.), при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354 ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. К. Х. за възобновяване на нохд.№871/2014 г. на Районен съд гр.Сливен и внохд.№308/2014 г. на Окръжен съд гр.Сливен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: