Р Е Ш Е Н И Е

№ 256

София, 21.04.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Е. М

И. П

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА. ..................и с участието на прокурора ………………............................. ..., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 3557 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 723/21.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от страните по спора въззивно решение е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния за точното прилагане на закона /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, както и за развитието на правото материалноправен въпрос: Дали знанието у пострадал от ПТП за обстоятелството, че водачът на увреждащото МПС, в което първият е избрал да е пътник, предварително е употребил алкохол /или друго силно упойващо вещество/ увеличава степента на риска от настъпването на претендираните по делото вреди, а оттам - и за съпричиняването на вредоносния резултат.

Единственото оплакване на касаторката А. Ил. П. от София е било за постановяване на въззивното решение в атакуваната от нея отхвърлителна част в нарушение на материалния закон: чл. 257, ал. 4 КЗ-във вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като с оглед това е инвокиран довод, че това обстоятелство – знанието, че водачът делинквент е употребил алкохол, не само не е било доказано по безспорен начин от страна на застрахователя ответник по прекия й иск, „но дори не бяха ангажирани каквито и да е доказателства в...