Образувано е по касационна жалба на П. П. Б. от[населено място], подадена от пълномощника му адв. И. С., срещу въззивното решение на Х. окръжен съд, № 412 от 09.12.2009г. по в. гр. д. № 529/2009г., с което е потвърдено решението на Х. районен съд, ІV гр. с-в, № 441 от 02.07.2009г. по гр. д. № 322/2009г., с което е изменен размерът на присъдената издръжка за детето П. П. П. като е увеличена от 70 лв. на 80 лв. месечно.

Ответницата по жалбата Е. Р. Д. от[населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

В изложениeто по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че в противоречие със съдебната практика на ВКС е решен въпросът за наличието на промяна на обстоятелствата, обуславящи изменение на присъдената издръжка. Прилага решение № 230/2008г. по гр. д. № 406/2008г. на Видинския окръжен съд и решение от 05.12.2007г. по гр. д. № 667/2007г. на Шуменския окръжен съд. С първото от тях не е уважено искане за присъждане на издръжка в размер над максимума, определен с чл. 1 ПМС № 38/1985г. по съображения, че не са налице кумулативно дадените предпоставки - изключителни нужди на детето и липса на затруднения на родителя да дава издръжка. С второто решение искът по чл. 86 СК е отхвърлен след анализ на потребностите на детето и ниските материални възможности на родителите. Фактическата обстановка по приложените решения е различна от установената по настоящото дело, поради което не е налице противоречиво решаване на въпроса установена ли е промяна на обстоятелствата, обуславящи изменение на присъдената издръжка.

На следващо място касаторът сочи, че въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото и не е направил съответните на тях правни изводи. Счита, че въпросът за преценка на доказателствата е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакването за необоснованост на съдебния акт би било разгледано при допускане до касационно обжалване на въззивното решение, наред с останалите основания за неправилност на решението, но то не е основание за допускане до касационно обжалване.

По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Х. окръжен съд.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Х. окръжен съд, № 412 от 09.12.2009г. по в. гр. д. № 529/2009г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: