С. 25.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. ч. гр. д.№ 645 по описа за 2010 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Сдружение „Гражданска инициатива”Справедливост”,представлявано от председателя на Управителния съвет Г.,чрез процесуалния представител-адвокат Д. против въззивно определение № 1700 от 29.10.2010г. по ч. гр. д.№ 1455 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 12611 от 16.09.2010г., постановено по гр. д.№ 9874/2010г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба поради липса на увреден колективен интерес и на годен предмет на защита. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизвод-ствените действия.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл. 274 ал. 3 от ГПК/ по поставените въпроси за съдържанието на понятието колективен интерес, изискуем се като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иск с правно основание чл. 379 от ГПК и за вида вреди, които подлежат ли на обезщетяване по този ред /и по специално дали могат да се претендират неимуществени вреди/.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:
Нормата на чл. 274 ал. 3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл. 280 ал. 1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставените от жалбоподателя въпроси, свързани със съдържанието на понятието колективен интерес по смисъла на чл. 379 и сл. от ГПК и за подлежащите на обезщетяване вреди - са от значение за изхода на спора, тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда.Касае се за сравнително нова уредба, по която не е формирана единна практика, като поставените въпроси изискват преценка на законовите норми, съобразно конкретните факти по делото и съвременните обществени условия. Налице е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, съгласно даденото тълкувание в т. 4 на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.,което мотивира настоящия съдебен състав да допусне касационно обжалване.
Разгледана по същество подадената частна жалба е основателна.
Ищцовата страна е формулирала три искания към Районният съд:
-1. да бъде прието за установено по отношение на МВР,че за периода 1.04.2010г.-26.08.2010г. е допуснал нарушение на сроковете, нормалната организация и ред за издаване на лични документи
-2.да бъде осъдено МВР да заплати сумата от 1 000лв./частично обезщетение от обща претенция от 50 000лв./за нанесени неимуществени вреди на всички лица, навършили 14-годишна възраст, подали заявление през процесния период за издаване на предвиден в закона личен документ
-3.да бъде осъдено МВР да предприеме и осъществи необходимите правни и фактически действия, осигуряващи изпълнение на задълженията му по отношение на срокове, нормална организация и ред за издаване на личните документи на горепосочената група лица и да му бъде определен подходящ срок за представяне на доказателства за това.
За да потвърди определението на районния съд, въззивния съд е приел, че интересът за предявяване на втория и на третия от така описаните искове е индивидуален, а не колективен.Изложел е мотиви, че всяко едно лице е заинтересовано да получи своите документи, но за него не може да се обоснове интерес от това - другите лица да получат техните. Интересът от обезщетение също е индивидуален и не може да послужи като основание за предявяване на искове по чл. 379 ал. 3 от ГПК. Сборът от индивидуални интереси не обосновавал колективен такъв, тъй като липсва обща цел, към която той да е насочен.По отношение на първия иск-за установяване на допуснато нарушение за процесния период, въззивният съд е счел, че той по принцип би могъл да е допустим, но в случая не е, тъй като - с оглед обосновката в исковата молба – той не може да се разглежда като самостоятелно предявен, а като неразделна част от горните претенции по чл. 379 ал. 3 от ГПК,тъй като уважаването на втория и третия иск предполага извършването на твърдяното нарушение.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложените доводи.По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, намира следното:
Производството по колективните искове е ново особено исково производство, чиято уредба е създадена за да се създаде възможност за защита на интересите на определяема група от лица.Субект в случая не са отделните лица, а групата /всички лица, отговарящи на съответната отграничителна характеристика/.Целта е – да се даде защита на група лица, които са увредени от допуснато /от орган, организация, лице/ нарушение. Затова предпоставките за уважаване на иск по чл. 379 и сл. от ГПК са: група от лица, колективен интерес, нарушител, увреждащо действие или бездействие /нарушение/, връзка между това нарушение и групата лица, които не са поименно индивидуално определени, но са определяеми по определени в закона признаци, противоправност на конкретното увреждащо действие или бездействие и вина на нарушителя. В закона изрично и изчерпателно са посочени исковете, които могат да бъдат предявени по този ред. Те са три: за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушаването на увредения колективен интерес и за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.Относно подлежащите на обезщетение вреди - липсва конкретизация, поради което следва да се приеме, че се имат пред вид както тъй както имуществени, така и неимуществени вреди. Преценката за вида им и начина на обезщетяване –е въпрос по съществото на спора, който следва да се преценя за всеки отделен случай конкретно, в зависимост от заявените в исковата молба факти и обстоятелства и ангажираните по делото доказателства, с които те са установени.
Конкретна следва да бъде и преценката за наличие на колективен интерес.За същата определящи освен изложените в исковата молба обстоятелства относно засегнатата група лица и съдържанието на увреждащо действие или бездействие - са и особеностите за всеки отделен случай и събраните по делото доказателства.Във всички случаи следва да се държи сметка за установената в чл. 385 ал. 4 от ГПК особеност на колективните искове / за разлика от общия исков процес/, свързана с това, че съдът не е обвързан от формулирания от ищеца петитум, като притежава пълната свобода да определи и осигури подходящата защита на увредения интерес с оглед „особеностите на случая”.На съда е предоставена свобода при преценката на въпроса за съдържанието и измеренията на конкретния колективен интерес.Тъй като тази преценка е определяща не само за допустимостта на производството, но и за предмета на доказване и за съдържанието на окончателния съдебен акт, при извършването й-за съда не следва да е водещ ограничителния подход, а да е определящ обществения интерес. Съдът следва да изхожда от съществото на заявения интерес и съобразявайки се с целта на новосъздаденото особено производство - да осигури адекватната му защита не само от гледна точка на пряко засегнатата група, но и от гладна точка на останалата част от обществото.
В случая - съгласно формулираните искания в исковата молба -следва да се посочи, че първото - за приемане за установено по отношение на МВР,че за периода 1.04.2010г.-26.08.2010г. е допуснал нарушение на сроковете, нормалната организация и ред за издаване на лични документи – няма характер на самостоятелен иск, а е предпоставка за основателността на предявените други два иска /за поправяне на последиците от нарушаването и за обезщетение на причинени неимуществени вреди/.
Искът –да бъде осъдено МВР да предприеме и осъществи необходимите правни и фактически действия, осигуряващи изпълнение на задълженията му по отношение на срокове, нормална организация и ред за издаване на личните документи на горепосочената група лица и да му бъде определен подходящ срок за представяне на доказателства за това - е иск за поправяне на последиците от нарушението, изразяващо се в липса на създадена нормална организация и ред за издаване на документи, в неспазване на законоустановените срокове и на установените изисквания, съгласно Закона за българските лични документи.Колективният интерес на определяемата в случая група от лица/тези, които са навършили 14-годишна възраст и са подали заявление в периода 1.04.2010г.-26.08.2010г. за издаване на документ, посочен в Закона за българските лични документи/ от предявяване на този колективен иск/при доказване на основателността му/- произтича от факта, че гражданите, които в посочения период са се възползвали от правото и от задължението си да се снабдят с необходимия им документ –не са получили от държавната администрация адекватна услуга, съобразена със законово установените стандарти. Налице е интерес, общ за определяема група от лица, който следва да получи –ако се установи основателността му – надлежна съдебна защита.
Както –беше посочено по-горе-преценката за наличието на причинени неимуществени вреди и за начина на тяхното обезщетение е въпрос по същество, а не на допустимост, тъй като зависи от особеностите на конкретния случай.
Гореизложеното налага отмяна на постановения въззивен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.След връщане на делото -съдът следва да извърши преценка за наличие на особените изисквания за представителство съгласно разпоредбите на чл. 380 и чл. 381 от ГПК.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба на Сдру-жение„Гражданска инициатива”Справедливост”,представлявано от пред-седателя на Управителния съвет Г.,чрез процесуалния представител -адвокат Д. против въззивно определение № 1700 от 29.10.2010г. по ч. гр. д.№ 1455 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1700 от 29.10.2010г. по ч. гр. д.№ 1455 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 12611 от 16.09.2010г., постановено по гр. д.№ 9874/2010г. на Софийски градски съд, и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.