Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 11874 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. П. П., срещу Решение № 191/04.10.2021 г., постановено по адм. дело № 332/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което по жалба на С. ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С1128-611943/28.06.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. Оспорва мотивите на съда, според които наложената мярка не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, както и че определеният срок противоречи на принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК. В тази връзка счита, че в процесната заповед са изложени конкретни и относими мотиви относно срока на мярката, противно на възприетото от съда. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и на държавна такса за касационната инстанция.

Ответникът С. ЕООД, не изразява становище по основателността на касационната жалба и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Перник е била ЗНПАМ № ФК-С1128-611943/28.06.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на С. ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин С., находящ се в гр. Перник, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. Заповедта е издадена, след като на 14.05.2021 г. в обекта е извършена оперативна проверка, при която приходните органи са извършили контролна покупка на 1 бр. молив за вежди на стойност 3,80 лв., за която не е издадена фискална касова от въведеното в експлоатация фискално устройство, нито ръчна бележка от кочан. Разпечатан е КЛЕН за деня, от който е видно, че сумата на контролната покупка не е отразена. Не е установена разлика между фактическата касова наличност и тази според фискалното устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол сер. АА № 0457228/14.05.2021 г., подписан без възражения от служител на обекта.

При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. За да отмени процесната заповед, съдът е постановил, че същата не съдържа конкретни мотиви относно продължителността на мярката, не отговаря на регламентираните в чл. 22 от ЗАНН цели, както и че срокът е явно несъразмерен в нарушение на чл. 6 от АПК.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора отменителни основания.

Съдът е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. На практика не е извършена преценка относно характерът на извършваната търговска дейност, вида и ценовия диапазон на предлаганите стоки, не е обсъдена локацията и работното време на обекта, не е съобразено и обстоятелството, че нарушението е първо, както и че не е установена разлика в касовата наличност. Поради това, от една страна, издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, а от друга определеният срок се явява явно несъразмерен спрямо охраняваните обществени отношения и допуснатото нарушение, в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК, както правилно е постановил и административният съд.

Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/04.10.2021 г., постановено по адм. дело № 332/2021 г. по описа на Административен съд Перник.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ