№72 София, 03.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3005 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3658 от 7.06.2017 г. на В. Г. Н., И. Д. П., И. Й. И. и Р. Й. С. чрез пълномощника им адвокат И. Ж. против решение № 118 от 9.05.2017 г., постановено по гр. д. № 655 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 1110 от 7.11.2016 г. по гр. д. № 1486/2016 г. на Районен съд-Добрич за отхвърляне на предявения от В. Г. Н., И. Д. П., И. Й. И. и Р. Й. С. против [община] отрицателен установителен иск по отношение на 71.70 кв. м. идеални части от недвижим имот в [населено място] с площ от 603 кв. м. с идентификатор № 72624.622.3687.

[община] не изразява становище в настоящото производство.

С определение № 90 от 19.02.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: какво е правното значение при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част от урегулиран поземлен имот /съответстваща на квадратни метри, за които липсва документ за собственост/, при който ищците обосновават правния си интерес с твърдения, че са владяли имота в тези граници от...