Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ Н. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. П. докладваното от съдиятаН. Д. по адм. дело № 11864/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ гр.София, чрез гл. ю.к.Д. П. срещу Решение №1725 от 16.09.2021 г., постановено по адм. д.№ 1223/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, с което частично е отменено Решение №ППН-01-772А от 15.04.2021г. на КЗЛД, в частта с която на Н. Б. с ЕГН [ЕГН] е разпоредено да премахне камерите за видеонаблюдение, поставени в жилищна сграда, намираща се на адрес: гр.Пловдив, [адрес] .
Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.
Посочва, че предварителния протокол няма характер на ИАА, поради което без правно значение е констатираната от първоинстанционния съд разлика в обжалваното решение на КЗЛД №ППН-01-772А от 15.04.2021г. и решението в протокол № 5 от 10.02.2021г. на КЗЛД. Излагат се и съображения, че ако не се премахнат видеокамерите, които са куполни, а не с движещо се рамо, администраторът на лични данни няма да знае по какъв начин да изпълни разпореждането за преустановяване на видеонаблюдението на обществени места. Поддържа се, че поради техническата невъзможност да се промени ъгъла и/или обхвата на видеонаблюдението КЗЛД е уточнила изпълнителното деяние, чрез което администратора да изпълни условията за допустимост при видеонаблюдение, в съответствие с чл.6, §1, б.“а“-„е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 /Регламента/.
Иска се от съда да отмени оспореното решение в обжалваната част. Претендират се и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – Н. Б. от гр.Пловдив, лично в писмен отговор и чрез процесуален представител – адв. М. с писмена молба, оспорва касационната жалба.
Посочва, че е невярно твърдението, че монтираните камери не могат да бъдат пренасочвани, в подкрепа на което се представя, с легализиран превод, инструкция за употреба /декларация за съответствие/ . Аргументира причините за необходимостта от поставяне на камерите със защита на собствеността, здравето и живота на семейството му, като се позовава и на решения на ВАС в тази връзка.
Иска се от съда оспореното решение в обжалваната част, като правилно, да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установеата фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд – състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № ППН-01-772А от 15.04.2021г. на КЗЛД, с което е разпоредено на Н. Б. с ЕГН [ЕГН], в качеството му на администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6, §1, б.“а“-„е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, като преустанови видеонаблюдението на обществени места /улици, тротоари, междублокови затревени площи/ посредством системата за видеонаблюдение, изградена в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.Пловдив, [адрес], чрез премахване на камерите.
С влязло в сила съдебно решение / процесното в необжалваната му част/, безспорно е установено, че след като в обхвата на видеозаснемане от двете камери, монтирани на терасата на Балевски, попадат обществени места и части от такива, не може да се приеме, че е налице обработване на лични данни при извършване изцяло на лични и домашни занимания по смисъла на чл.3, §2, второ тире от Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995г. Съдът се е позовал и на становището на СЕС в Решение от 11.12.2014 г. по дело № С-212/13, съгласно което член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни следва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.
По делото не се оспорва, че процесните камери са куполни IP видеокамери, марка Dahua FullHD 1080P 2MPx с разделителна способност 1920х1080, както и че на проведеното на 10.02.2021 г. заседание на КЗЛД, обективирано в Протокол № 5 със три гласа „за“ и един глас „против“ е гласуван проект на решение, със следното съдържание: „1. На основание чл.58, §2, б.“г“ да се разпореди на Н. Б. да преустанови видеонаблюдението на обществени места; 2. Срок за изпълнение – едномесечен след влизането на решението в сила, след което лицето да уведоми комисията за изпълнението, като представи съответните доказателства“.
След преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е счел, че задължението за съобразяване операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6, §1, б.“а“ – „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 не е изпълнимо посредством премахване на камерите, тъй като указания начин в случая не би могъл да бъде квалифициран като целесъобразен по смисъла на чл.58, §2, б.“г“ от регламент /ЕС/ 2016/679. Разпореденото премахване на камерите според съда е и несъразмерно според конкретиката на фактите и решението противоречи на приетото проекто-решение на заседанието на комисията.
По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил решението на КЗЛД в оспорената част.
Видно от представената в касационното производство, в легализиран превод, декларация за съответствие, посредством разхлабване на болтовете фиксиращи наклона е налице възможност да се регулира ъгъла на панорамиране на двете камери от 0 до 360 /355/ градуса и ъгъла на наклона от 0 до 65 /75/ градуса.
Върховният административен съд – петото отделение напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение в оспорената част за валидно, допустимо и правилно.
Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че и двете разпоредени с решението на КЗЛД задължения - да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6, §1, б.“а“-„е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 и да преустанови видеонаблюдението на обществени места, не биха били изпълними посредством премахване на камерите. С премахването на камерите ще се преустанови напълно както обработването на лични данни, така и видеонаблюдението, допустимо според регламента и закона – в обхват на личната собственост на оператора на лични данни.
В изпълнение разпоредбата на чл.58 от Регламент /ЕС/ 2016/679, КЗЛД следва да упражнява правомощията си в съответствие с подходящите процедурни гаранции, определени в правото на Съюза и националното законодателство, като всяка предприета от нея мярка, в случая тази по чл. 58, §2, б.“г“ от Регламента, следва да бъде подходяща, необходима и пропорционална, съобразена с обстоятелствата за всеки конкретен случай, без да се засягат неблагоприятно правата на засегнатите лица.
Премахването на камерите не би могло да се приеме като подходяща, необходима и пропорционална мярка, предвид допустимостта на извършване на видеонаблюдение чрез монтираните камери, с цел защита на собствеността на Балевски и опазване здравето и живота на живущите с него. В тази връзка следва да се кредитират изложените от последния причини, наложили монтирането на камери, в т. ч. и работата му като вещо лице, по отношение на което е приложима хипотезата на чл.6, т.1, б.“г“ от Регламента.
В настоящото производство се установи, че камерите позволяват да се регулира ъгъла на панорамиране от 0 до 360 /355/ градуса и ъгъла на наклона от 0 до 65 /75/ градуса, което налага извода, че без да се премахнат е възможно да се изпълни разпореждането за преустановяване на видеонаблюдението на обществени места. Ето защо твърденията на касатора в обратната посока се явяват несъстоятелни.
В изпълнение разпоредбата на чл. 58, §2, б.“г“ от Регламента КЗЛД разполага с правомощието да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на регламента и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок. В оспореното решение на КЗЛД не са изложени мотиви защо органа счита за целесъобразно да се премахнат процесните камери, за да се обоснове че посредством посоченото изпълнително деяние ще се изпълни даденото разпореждане.
В контекста на изложеното не може да се приеме, че решението в атакуваната част е постановено в нарушение на материалния закон.
Не се констатира и необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи за незаконосъобразност на решението на КЗЛД в частта с която на Н. Б. е разпоредено да премахне камерите за видеонаблюдение, поставени в жилищната му сграда.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение в оспорената част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не е претендирал разноски за настоящото производство, поради което такива не се следват.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1725 от 16.09.2021 г., постановено по адм. д.№ 1223/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, с което частично е отменено Решение №ППН-01-772А от 15.04.2021г. на КЗЛД, в частта с която на Н. Б. с ЕГН [ЕГН] е разпоредено да премахне камерите за видеонаблюдение, поставени в жилищна сграда, намираща се на адрес: гр.Пловдив, [адрес] .
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. п/ Нели Дончева