№376

София, 02.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 777 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н., Р. Г. Ф., С. В. Н. и И. Н. В. чрез пълномощника им адвокат К. К. против решение № 1534 от 20.10.2017 г., постановено по гр. д. № 1379 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1442 от 10.04.2017 г. по гр. д. № 10120/2016 г. на Районен съд-Варна за признаване за установено по отношение на П. Х. Н., Р. Г. Ф., С. В. Н. и И. Н. В., че Л. И. Н. и И. С. Н. са собственици на реална част с площ от 203 кв. м., изчертана на скицата на лист 13 от делото между точки АВСД от поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3347, целият с площ от 549 кв. м. на основание давностно владение в периода от 25.06.1998 г. до 25.06.2008 г.

Л. И. Н. е подала чрез пълномощника си адвокат А. П. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Л. И. Н. и И. С. Н. са основали претендираното...