5№256

гр.София, 03.04.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3999 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1006/ 13.07.2018 г. по гр. д. № 1160/ 2018 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд, изменяйки решение № 93/ 02.04.2018 г. по гр. д. № 1609/ 2017 г. на Районен съд - Карлово, е осъдил [община] на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Х. А. Д. сумите 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 209 лв. – обезщетение за имуществени вреди поради ПТП от 15.04.2017 г., настъпило при управление на мотор „Я. 250“ с рег. [рег. номер на МПС] в резултат на преминаване през необезопасен пътен участък в [населено място], ул. „2-ра“ в близост до № 77, ведно със законната лихва върху всяка главница от 15.04.2017 г., като искът за обезщетение на имуществените вреди е отхвърлен до пълния размер от 418 лв.

Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Следва ли петитумът на иска по чл. 49 ЗЗД да съвпада с определеното от въззивния съд по справедливост обезщетение за неимуществени вреди и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на първоинстанционното решение, допустимо ли е въззивното решение? 2. Длъжен ли е въззивният съд в своето решение да изложи собствени мотиви за фактическата обстановка и когато я е възприел по начина, по който е била установена в първоинстанционното решение? 3. Налице ли е съпричиняване или изключителна вина на пострадалия като обстоятелство, което изключва отговорността на възложителя на работата по чл....