Определение №256/03.04.2019 по гр. д. №3999/2018 на ВКС, ГК, III г.о.

5№256

гр.София, 03.04.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3999 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1006/ 13.07.2018 г. по гр. д. № 1160/ 2018 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд, изменяйки решение № 93/ 02.04.2018 г. по гр. д. № 1609/ 2017 г. на Районен съд - Карлово, е осъдил [община] на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Х. А. Д. сумите 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 209 лв. – обезщетение за имуществени вреди поради ПТП от 15.04.2017 г., настъпило при управление на мотор „Я. 250“ с рег. [рег. номер на МПС] в резултат на преминаване през необезопасен пътен участък в [населено място], ул. „2-ра“ в близост до № 77, ведно със законната лихва върху всяка главница от 15.04.2017 г., като искът за обезщетение на имуществените вреди е отхвърлен до пълния размер от 418 лв.

Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Следва ли петитумът на иска по чл. 49 ЗЗД да съвпада с определеното от въззивния съд по справедливост обезщетение за неимуществени вреди и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на първоинстанционното решение, допустимо ли е въззивното решение? 2. Длъжен ли е въззивният съд в своето решение да изложи собствени мотиви за фактическата обстановка и когато я е възприел по начина, по който е била установена в първоинстанционното решение? 3. Налице ли е съпричиняване или изключителна вина на пострадалия като обстоятелство, което изключва отговорността на възложителя на работата по чл....

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...