10О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5801
гр. София, 12.12.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 2940 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. М., чрез процесуален представител адв. С. А. против част от решение № 260049/22.01.2024г., постановено по в. гр. д № 10620/2019г. по описа на Софийски градски съд.
С обжалваната част от въззивното решение след ревизия на първоинстанционно решение № 50485/25.02.2019г., постановено по гр. д. № 36130/2017г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 59, ал. 2 от СК е определен на бащата А. В. Ш. с ЕГН [ЕГН] режим на лични отношения с ненавършилите пълнолетие деца Б. А. Ш. с ЕГН [ЕГН] и В. А. Ш. с ЕГН [ЕГН], както следва:
- първоначално 24 срещи бащата има право да вижда и взема децата Б. и В. всяка първа и трета събота и неделя на месеца - от 10:00 часа до 18:00 часа в събота и от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя. Този режим на лични отношения е без преспиване на децата при бащата и без присъствие на майката Н. В. М. с ЕГН [ЕГН];
- след осъществяване на посочените 24 срещи, бащата А. В. Ш. има право да вижда и взема децата Б. и В. всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
- всяка нечетна година през пролетната училищна ваканция на децата, определена от МОН - от 10:00 часа на първия ден на тази ваканция до 18:00 часа на последния ден на тази ваканция;
- всяка нечетна година за Коледните празници - от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 27 декември,
- всяка четна година за Великденските празници - от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник на тези празници;
- всяка четна година за Новогодишните празници - от 10:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари на следващата нечетна година,
- както и за двадесет дни през лятната училищна ваканция на децата, определена от МОН, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката Н. В. М..
В частите, с които на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК е прекратен с развод брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставено е ползването на семейното жилище; на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето им и е определена издръжка, решението на Софийски градски съд не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната част и след отмяна да бъде постановено друго решение, с което на бащата да бъде определен ограничен режим на лични отношения с двете деца, без преспиване и в контролирана среда – по местоживеене на децата и в присъствие на майката до навършване на 14 годишна възраст от всяко дете.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е спазил основни принципи на гражданския процес, както и принципа на засиленото служебно начало в това производство при преценка на фактите и обстоятелствата, при събирането на доказателства и при вземане на решение относно мерките по отношение на децата и излагане на мотиви към решението си, като определеният режим на лични отношения на бащата е в противоречие с интереса на децата. Сочи, че съдът неправилно е анализирал и възприел характеристиките и родителските качества и капацитет на бащата, като неотчетени в тази връзка са събраните по делото доказателства за поведението на този родител, за неговото отношение към децата в противоречие с интересите им и неполагането на достатъчни и адекватни на нуждите им грижи, като неправилно е интерпретирал заключението на СПЕ, игнорирал е част и избирателно кредитирал събраните по делото свидетелски показания. Не е отчел също данните за родителско отчуждение на децата към бащата.
В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ответника по касация А. В. Ш..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти: страните по делото са родители на децата Б. А. Ш., [дата на раждане] /на 11 г./ и В. А. Ш., [дата на раждане] /9 г./. Фактически са разделени от 2013г. При изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 от СК А. Ш. заявил, че иска режим на лични отношения с децата без присъствие на майката, а Н. М. – че не ограничава контактите на бащата с децата. В хода на изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт детето Б. споделило, че живее с майка си и брат си в [населено място]; чувства се спокоен. С баща си се вижда около 10 пъти годишно, след уговорка между родителите, като заедно се разхождат в парка, ходят на кино и т. н. Не знае адреса на баща си, не е бил в неговия дом. Изразил е желание да продължи да живее с майка си и да се вижда с баща си в присъствие на майката, като не желае да остава насаме с баща си. От приети по делото актуални социални доклади от проведено социално проучване от ДСП „Красно село“ /относно бащата/ и от ДСП „Лозенец“ /относно майката/, приел за установено, че бащата А. Ш. има необходимите жилищни и финансови условия – живее в [населено място] и работи като учител по математика. Къщата, която обитава е двуетажна и е собственост на майка му. Ползва първия етаж, който се състои от две стаи, хол с кухненски бокс, баня с тоалетна. За децата има осигурена стая с легло, гардероб, маса и климатик. Заключителното становище и по двата доклада е, че в интерес на децата е да имат връзка и с двамата си родители, която да се осъществява по сигурен и безопасен начин.
От прието заключение на СПЕ, изготвено относно всеки от родителите и двете деца, което кредитирал като обективно, всеобхватно и компетентно дадено приел за установено, че децата Б. и В. имат по - силна емоционална привързаност към майката, без да отхвърлят фигурата на бащата, към който са по-слабо емоционално привързани. Към бащата децата са по-резервирани и не му се доверяват. Детето Б. е възприело отношенията с баща му като стремеж да се доказва пред него и да бъде признат и зачетен по положителен начин. Детето В. общува по-спокойно с баща си и се чувства добре в присъствието му. Вещото лице не е установило данни за психични и поведенчески проблеми при децата. По-лоялни са към майката, причина за което е обстоятелството, че тя полага основните грижи за тях, както и поради това, че Н. М. споделя с децата фактология, свързана с негативно поведение на бащата от миналото. По отношение на родителския капацитет на майката като проблемна област изтъкнал недоверието към бащата и откритото му пренасяне към децата, както и че при нея се наблюдава висока степен на родителски контрол, което в бъдеще може да окаже негативни последици върху психо-емоционалното развитие на децата, тъй като съобразно с пола им те следва да имат актуални мъжки модели на поведение. Относно бащата А. Ш. възприел данни за леко ограничение на родителския капацитет в областта на приемането на децата такива каквито са. Приел липса на последователност и активност в общуването с децата, което основно рефлектира върху изграждането на по-стабилни отношения; използва негативни коментари, за да задвижи деца, поради което родителският му стил по-трудно се възприема от тях. Ш. може да организира процес на излизане, контакт и забавление с децата, че на децата и на бащата им е нужно повече време, за да се сработят, да поддържат диалог и обща активност, както и че двамата родители са използвали отчуждителни стратегии за отчуждаване на децата от другия родител, без да има данни за съзнателно и целенасочено настройване на децата. При децата има родителско отчуждение без да е налице обаче синдром на родителско отчуждение. Отчуждаването на децата от фигурата на бащата е в умерена степен, тъй като Б. и В. искат да контактуват, да се виждат и общуват с баща си. След известен адаптационен период диалогът между децата и бащата, според заключението на СПЕ, възприето изцяло от въззивния съд, става по-интензивен, децата се отпускат и срещите помежду им протичат по-спокойно. Изтъкнал, че според вещото лице на бащата следва да бъде определен по-разширен режим на лични контакти с двете деца, който първоначално да бъде без преспиване и за период от 3 месеца, за да даде възможност на неотглеждащия родител и двете деца да изградят доверителна връзка помежду им. При сравнителен анализ с приетите експертни заключения пред първата инстанция, въззивният съд приел, че те не са в коренно различен смисъл. Експертите установили, че децата имат запазени емоционални връзки и с двамата родители, макар при детето Балговест да има дистанцираност и негативизъм спрямо бащата и липсва крайно отчуждение на децата от баща им.
При тези факти, от правна страна въззивният съд мотивирал, че доколкото бащата не претендира упражняването на родителските права, съобразно събраните по делото доказателства, упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Б. и В. следва да се предостави на майката, която и понастоящем полага непосредствените грижи за тях, при която да се определи и местоживеенето им. На бащата приел, че следва да се определи разширен режим на лични отношения с децата, тъй като същият разполага с добър родителски капацитет; емоционалната връзка с децата не е прекъсната изцяло и няма данни за развит синдром на родителско отчуждение. Съобразил установеното от експерта – клиничен психолог, че децата искат да контактуват, да се виждат и излизат с баща си, но приел, че промяната следва да е плавна, а режимът – степенен. Обосновал, че бащата следва да има регулярни контакти с тях за формирането им като хармонични личности, за да усвояват актуален модел на мъжко поведение. Отбелязал, че бащата също следва да може да изрази родителската си обич и да полага възможно най-пълноценна грижа за децата си. С оглед установеното от заключението на вещото лице по СПЕ приел, че режимът на лични отношения следва да включва първоначален адаптационен период от 3 месеца, през който да се осигури необходимото на родителя и на децата време, в което да съумеят да изградят връзка на доверие по между си. Отрекъл необходимостта срещите да се осъществяват в контролирана среда, тъй като според експерта А. Ш. е в състояние да организира процес по самостоятелно общуване, излизане и забавление на децата, които постепенно се отпускат в негово присъствие. Съобразил в тази връзка и възрастта и пола на всяко от децата, както и актуалното състояние на техните отношения и постановените по делото привременни мерки от 20.10.2017г., през което време бащата е имал възможност да се вижда с децата. Изтъкнал още, че съобразно доказателствата по делото конфликтни са отношенията между родителите, като те не зачитат приноса на другия родител в отглеждането на децата, имат неизяснени области относно отглеждането и възпитанието на децата и контактите им с бащата, които са затруднени, защото децата са реално въвличани в този родителски конфликт, а не са конфликтни отношенията на неотглеждащият родител с децата. Ето защо приел, че следва да се постанови първоначален преходен период, през което време срещите на бащата с децата следва да се осъществяват в неконтролирана среда, без преспиване и без присъствие на майката, след изтичането на който бащата да има право да вижда и взема децата при себе си при обичаен годишен и празничен/ваканционен режим, който да се постанови с преспиване, в който смисъл постановил и крайния си акт.
Касаторът Н. В. М. обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК поставяйки, следните правни въпроси, които според нея са обусловили крайните изводи на въззивната инстанция:
1/ Какви обстоятелства следва да бъдат взети предвид от поведението и личността на родителя, комуто се определя режим на лични отношения с неговото дете, с оглед преценката на съда какъв точно режим на лични отношения да постанови?
2/ Психо-емоционалното състояние на детето, наличие у него на страх от родителя, комуто се определя режим на лични отношения, осъществено домашно насилие спрямо детето, както и липсата на връзка родител-дете, съставляват ли критерии, които следва да бъдат взети предвид от съда при преценката му какъв точно режим на лични отношения между детето и този родител да постанови?
3/ Какво представлява понятието „интерес на детето“ и какви обстоятелства следва да бъдат взети предвид от поведението и личността на родителя, комуто се определя режим на лични отношения с неговото дете, с оглед защита от съда на интереса на детето?
4/ Защитата на интереса на детето включва ли и определянето на по-ограничен режим на лични отношения между дете и родител, комуто не са предоставени родителските права и какви мерки следва да вземе съдът в това отношение? Допустимо ли е с оглед защита интереса на детето съдът да не постанови преспиване на детето у родителя, провеждането на срещите дете-родител в определени места или в присъствието на определени лица?
5/ Всякога ли съдът е длъжен да определи режим на лични отношения родител - дете с възможност не само за виждане, но и за вземане на детето и с негово преспиване у този родител, комуто не са предоставени родителските права?
6/ Длъжен ли е съдът служебно да следи за интереса на ненавършилото пълнолетие дете, родено през време на брака на съпрузите по дело за прекратяване на брака с развод?
7/ Длъжен ли е съдът да се обоснове защо кредитира или не, прието по делото експертно заключение на вещото лице касателно наличието на подход и капацитет у бащата за осъществяване на по-разширен режим на лични отношения с дете в сравнение с режима, постановен от първата по делото инстанция?
8/ Длъжен ли е съдът да се обоснове защо приема за доказано или не наличието на подход и капацитет у баща за осъществяване на по-разширен режим на лични отношения с дете, в сравнение с режима, постановен от първата по делото инстанция? Това представлява ли процесуално и/или материално нарушение на закона?
9/ Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 от ТПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
10/ Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
11/ Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо въззивният съд, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни?
12/ С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?
13/ Наличието на роднинска връзка между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел?
14/ Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?
15/ Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед на заинтересоваността на свидетеля, така и е оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?
Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1974г., ТР № 1/2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решения по гр. д. № 418/2010г., IV ГО, по гр. д № 1286/2012, IV ГО; по гр. д. № 890/2010г., III ГО; по гр. д. № 758/2009г. III ГО; по гр. д № 2716/2008г., IV ГО; по гр. д. № 6970/2014г., IV ГО и др. цитирани в тях. Евентуално поддържа, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:
Въпросите /от № 1 до № 6/ обобщено се свеждат до критериите, които съдът е длъжен да съобрази при преценката си какъв режим на лични отношения между децата и родителя да определи, в изпълнение на служебното си задължение да охрани най-добрия интерес на детето и за задължението на въззивния съд при формиране на тази преценка да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и да изложи мотиви по отношение на тях /въпроси № 7 до № 12/, включително и като съобрази данните за заинтересованост на свидетелите и обоснове защо кредитира показанията на едни и не кредитира тези на други /въпроси № 13 до № 15/.
Въпросите са поставени все в контекста на оплакването на касатора, че неправилно въззивният съд е определил разширен, а не ограничен режим на лични отношения на бащата с двете момчета, включващ преспиване след първите 24 срещи и без предвидено присъствие на майката. Въпросите в обобщен вид са включени в предмета на делото и решението по тях е обусловило решаващата воля на въззивния съд, поради което покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. По тях не е налице обаче допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд е мотивирал решението си в съответствие с практиката на ВС и ВКС. Задължителната съдебна практика, намерила отражение в Постановление № 1/1974г. на ВС и константната такава на ВКС, в редица решения по чл. 290 от ГПК, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение.
В чл. 59, ал. 3 от СК изрично е посочено, че определянето на режим на лични отношения между родителите и децата включва определянето на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, вкл. през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Преценката на съдилищата за това какъв режим на лични отношения да се определи с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. Конкретните измерения на мерките по всяко дело са обусловени от особеностите на случая. Съдебната практика не дава и не може да даде точен отговор на въпроса дали да се определи тесен или широк режим на лични отношения, дали той да включва преспиване на детето при родителя или режимът да се осъществява в присъствие на другия родител или на трето лице. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е винаги най-добрия интерес на децата. Под интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин; това то да се отглежда и възпитава по начин и в среда, осигуряващи му възможно най-пълен физически, емоционален, нравствен и социален интегритет, способстващ за опазване и съхранение на личните му имуществени и неимуществени права и интереси и нормалното му участие в гражданския оборот. Основан на този висш интерес, режимът на лични отношения трябва да се осъществява така, че да постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, тъй като родителството концептуално принадлежи и е отговорност и на двамата родители. От друга страна право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители и да изгради мирогледа си въз основа на ценностната система предадена му от всеки родител; доброто възпитание на всяко дете и изграждането му като зряла личност не е възможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с всеки родител. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено прякото упражняване на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото, особено ако такива са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на отчуждаването и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Определените мерки за лични контакти независимо от честотата, времето и мястото на упражняване, трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата; да им осигурят възможност да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, така че да съдействат за правилното им възпитание и развитие и тъкмо това е в техен интерес, а не в тяхна вреда. В този смисъл освен цитираната от касатора практика, са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС по гр. д. № 911/2012г., IV ГО; по гр. д. № 4140/2019, III ГО; по гр. д. № 1707/2009г., IV ГО; по гр. д. № 6894/2014г., IV ГО и др.
Именно съобразявайки се с възприетите в съдебната практика критерии и при служебно проследяване на най-добрия интерес на децата, при отчитане на възрастта и пола на децата /момчета на 9 и на 11 години/; качествата на родителя, привързаността на децата, средата в която те ще живеят, въззивният съд като е анализирал всички доказателства /писмени, гласни, експертни и непосредствено изслушване на дете и родители/ мотивирал определения режим на лични отношения с бащата – първоначален фиксиран, степенен, при постепенно разширяване на контактите. Въз основа на приети данни от проведено социално проучване и експертни заключения по проведени психологична и психиатрична експертизи, тричленни и нова СПЕ пред въззивната инстанция, съдът е достигнал до извод, че и двамата родители са свръх ангажирани с конфликта помежду си и показват недобри умения за идентифициране на емоционалните нужди на децата; че бащата е психично годен да родителства и има желание да вижда и полага грижи за децата си, които функционират нормално психо-емоционално; бащата е в състояние да осигури сигурна и стабилна семейна среда по време на контактите с момчетата си; фигурата на бащата се приема от децата, но емоционалната привързаност към него е слаба – по-резервирани са към него и не му се доверяват; вследствие на използваните и от двамата родители стратегии за отчуждаване на децата от другия родител, Б. има силно изразено негативно отношение към баща си, а при В. е налице по-хармонично отношение към бащата; налице е родителско отчуждение към бащата в умерена степен, но то не покрива критериите за синдром на родителско отчуждение; децата искат да контактуват, да се виждат и излизат с баща си и след известен адаптационен период диалогът между децата и бащата става по-интензивен, децата се отпускат и срещите по между им протичат по-спокойно. При тези конкретни отношения, съдът мотивирано е приел, че на бащата следва да се определи първоначален адаптационен режим /24 срещи/ с цел изграждане на връзка на доверие, след който определил по-разширен контакт между бащата и децата, с преспиване. Съобразил в тази връзка експертното заключение, според което разширяването на режима на контакт на бащата с децата е целесъобразно и от гледна точка на това, че децата са момчета и за формирането им като хармонични личности следва да усвояват мъжки модели на поведение. Дали преспиването да е включено в режима на лични отношения и дали той да се осъществява в присъствие или в отсъствие на майката, е част от преценката за най-добрия интерес на децата, а тя е единствено в компетенциите на съда, сезиран да разреши спор по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК.
Установената в изложения смисъл практика, съобразена при разрешаване на спора от въззивния съд, не е неправилна и не се налага допускането на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, за да бъде тя коригирана или променена.
Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предписаните от закона предпоставки за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е установено друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260049/22.01.2024г., постановено по в. гр. д № 10620/2019г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която след ревизия на първоинстанционно решение № 50485/25.02.2019г., постановено по гр. д. № 36130/2017г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 59, ал. 2 от СК е определен на бащата А. В. Ш. с ЕГН [ЕГН] режим на лични отношения с ненавършилите пълнолетие деца Б. А. Ш. с ЕГН [ЕГН] и В. А. Ш. с ЕГН [ЕГН].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.