№ 240

София 01.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 164 по описа за 2019г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „О. К” ЕООД гр.София, представлявано от управителя Т., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 2602 от 26.04.2018г. по в. гр. д. № 15765 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ-55-84 от 2.05.2016г. по гр. д. № 28569/2014г. на РС София в частта, с която са уважени исковете по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 500лв., лихва върху обезщетението за неизплатени командировъчни разходи за периода 9.08.2013г.-28.05.2014г. и в частта за разноските и е потвърдено решението в частта, с която са уважени исковете по чл. 215 КТ, като е осъден „О. К” ЕООД гр.София да заплати на И. М. И. сумата от 5 221.12лв., неизплатени командировъчни разходи за периода 9.08.2013г.- 8.11.2013г. и са присъдени съответните такси и разноски.

Касационната жалба срещу потвърдителната част на въззивния акт, е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като поставя следните два въпроса: 1. Може ли съдът при очевидно извършено...