О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 142

С., 01.04. 2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ч. гр. дело № 951/2019 год.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Л. М., подадена чрез адв. А., срещу определение № 553 от 19.12.2018г., постановено по ч. гр. д.№ 642/2018г. на Пловдивския апелативен съд. С това определение е отменено определение № 709/20.09.2018г., постановено по гр. д.№ 104/2017г. на Старозагорския окръжен съд, вместо това е изменено решение № 212/25.06.2018г. по гр. д.№ 104/2017г. на Старозагорския окръжен съд в частта за разноските, като е отменено решението в частта, с която „СТАРА ЗАГОРА ПРОЕКТ“ ООД е осъдено да заплати на Д. Л. М. сумата

2 525 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски, вместо което Д. Л. М. е осъдена да заплати на „СТАРА ЗАГОРА ПРОЕКТ“ ООД сумата от 2 410.20 лв. разноски по гр. д.№ 104/2017г. по описа на СтОС и сумата 615 лв. разноски пред въззивната инстанция.

В жалбата жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност на определението, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и възлагане на сторените в производството разноски в тежест на ищеца.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. ) „ Когато правото на иск не е упражнено добросъвестно, следва ли да се присъдят разноски на...