Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата З. Г. Й., чрез адв. П. В. срещу решение № 260019/16.09.2020 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 178/19.02.2020 г. по гр. дело № 3066/2019 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу „Електроразпределение Север” АД [населено място] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата 6.191.24 лв., представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура от 08.08.2019 г., съставляваща корекция по чл. 55 ПИКЕЕ на количество потребена електрическа енергия за периода от 19.01.2016 г. до 05.06.2019 г. в резултат на констатирано неточно измерване на същата за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.

В изложението са формулирани въпросите:1. Приложими ли са ПИКЕЕ/обн.Д.в. бр. 35/30.04.2019 г./ за периода преди влизането му в сила? 2. Има ли ПИКЕЕ/обн.Д.в. бр. 35/30.04.2019 г./ обратно действие? Решени в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по жалбата „Електроразпределение Север” АД, [населено място], чрез адв. М. К. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение по гражданско дело, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

От фактическа страна е прието за безспорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на което „Електроразпределение Север” АД се задължило да доставя електрическа енергия на З. Г. Й. на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съответни клиентски номера, а последната се задължила да заплаща доставената енергия.

Посочено е, че в констативен протокол /№/ е отразено, че на 05.06.2019 г. служители на „Електроразпределение Север” АД са демонтирали електромера, отчитащ количеството доставена електрическа енергия за обект с кв. номер № [№] с показания: дневна тарифа – 006051 кВч и нощна тарифа – 004014 кВч. Прието е, че демонтирането на средството за търговско измерване /СТИ/ тип „МЕ162” с ид/№/ е извършено в присъствието на свидетеля Я. Н. и е поставено в индивидуална опаковка с пломба/ №/.

Съдът е приел, че на електромера е била извършена метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – [населено място]. Посочено е, че средството за търговско измерване е получено в плик с пломба /№/, че резултатите от изследването са обективирани в констативен протокол /№//02.08.2019 г.. Прието е, че в последния е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Прието е още, че е констатирано наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 0036059, 030 kWh, която не е визуализирана на дисплея с отразяване, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Прието е, че въз основа на цитирания констативен протокол е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 07.08.2019 г. и с писмо изх. № 54465_КП1202839_2/08.08.2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че вследствие на предприето преизчисляване на количествата енергия за кл. номер [№] и аб. номер [№] е извършена корекция на сметката му. Прието е също, че ищецът е уведомен, че следва да заплати сумата от 6191, 24 лева до 19.08.2019 г., за която е издадена фактура № [№]/ 08.08.2019 г., ведно с приложение „А“ към нея. Приел е за установено от счетоводния документ, че сумата се претендира за 36059 kWh електрическа енергия за периода от 19.01.2016 г. – 05.06.2019 г.

Прието е за установено от протокол /№/, че процесният електромер е бил монтиран на мястото на потребление на 18.01.2016 г. при следните показания: нощна тарифа – 0 и дневна тарифа – 0.

Съдът е приел, че според приложеното по делото писмо от М. К. – управител на „Фродексим трейд“ ООД електромери като процесния са с оценено съответствие съгласно Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване и не подлежат на първоначална проверка, че поради тази причина се доставят с нулеви показания за всеки от регистрите.

От съдебно-техническата експертиза, назначена от първоинстанционния съд е прието за установено, че процесното СТИ е произведено през 2015 г. и е с оценено съответствие, че е монтирано на процесния обект на 18.01.2016 г. Прието е, че вещото лице е посочило, че измервателната грешка на СТИ е в допустимите граници, че е констатирало, че не е налице повреда или неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа, че математическите изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни.

От показанията на свидетелката С. Г. е прието за установено, че същата е демонтирала електромера, тъй като се е усъмнила в ниските показания на дневна и нощна тарифа, че свидетелката явно описва извършените действия на служителите на „Електроразпределение Север” АД.

От правна страна е прието за установено, че реалното доставяне на електрическа енергия от 36059 кВч се извежда от протоколите на БИМ и на служителите на „Електроразпределение Север” АД. Посочено е, че в констативния протокол, съставен от последните са отразени показанията на всеки един от видимите регистри към момента на демонтирането на СТИ:дневна тарифа – 006051 kWh и нощна тарифа – 004014 kWh. От извършената метрологична експертиза е прието за установено, че върху невизуализирания регистър 1.8.3 се е натрупала реално преминала електроенергия от 36059 kWh. Посочено е, че съдебно-техническата експертиза потвърждава този извод. Въз основа на доказателствата по делото е направен извод, че част от доставената електроенергия на абоната се е натрупала не във видимите регистри, а в невизуализирания 1.8.3.

Съдът е приел, че от заключението по метрологичната експертиза, както и по назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Според съда приетото експертите опровергава възражението за липса на доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната енергия на абоната. Приел е, че тезата, че отразеното в невизуализирания регистър количество енергия не е доставено е мислима само при неправилно функциониращ електромер. Приел е, че в случая не са установени отклонения при работата на СТИ. Според съда при правилно работещ електромер няма как да се направи извод, че показанията в регистър 1.8.3 са грешни и не отразяват действително доставена енергия. Формиран е извод, че разпределилата се върху невизуализирания регистър 1.8.3 енергия от 36059 kWh е реално доставена на ищцата.

Относно възражението, че по делото не са представени доказателства за началното показание на невизуализирания регистър при монтажа на СТИ съдът е приел, че от изготвената експертиза и писмото от дружеството, което доставя електромерите на ответника е установено, че средствата за търговско измерване от съответния тип са с оценено съответствие съгласно Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване и не подлежат на първоначална проверка. Поради това според съда електромерите се доставят с нулеви показания за всеки от регистрите, включително и за третия.

Съдът се е произнесъл по възраженията за липса на доказателства, установяващи софтуерно вмешателство и виновно поведение от страна на ищцата. Прието е, че и софтуерното манипулиране на СТИ и субективното отношение на Й., не са елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. За извършване на преизчисление по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, според съда е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. Прието е, че възраженията на ищцата в този смисъл не следва да се разглеждат, тъй като са ирелевантни за спора. Приел е, че оспорванията на констативния протокол на БИМ, които е направила ищецата са неоснователни по същите съображения. Посочил е, че констатацията в удостоверителния документ за външна намеса в тарифната схема на СТИ не е част от предмета на делото, поради което е посочено, че съдът не я ползва при формиране на фактическите изводи.

Прието е, че след като е установено, че процесната енергия е реално доставена се поставя въпросът за реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на ищеца. Приел е, че такъв ред за преизчисляване се съдържа в ПИКЕЕ. Според съда същите са издадени въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), с която норма законодателят е делегирал на КЕВР приемането на „правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Приел е, че в случая констативен протокол № 1202839 е изготвен на 05.06.2019 г. след влизане в сила на ПИКЕЕ/обн.Д.в. бр. 35 от 30.04.2019 г./, които и до настоящия момент не са отменяни. Посочил е, че тези правила са приложими и за конкретния случай.

Прието е, че изискванията на чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ са изпълнени. Посочил е, че фактурата за начислената електроенергия е издадена въз основа на протокол за метрологична проверка и констативен протокол на служителите на ответното дружество, че в първия е дадено заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. Посочил е, че това дава основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни. Прието е, че за съставяне на констативния протокол от служителите на ответното дружество е предвиден специален ред в чл. 49 от ПИКЕЕ, който е спазен. Прието е също, че е изготвен в отсъствието на ищцата, но е подписан от свидетеля Я. Н., както е предписано в чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ.

Въззивният съд се е произнесъл по възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. Приел е, че твърдението на ищцата, че дружеството не е спазило седемдневния срок, в който е следвало да го уведоми за съставения в негово отсъствие констативен протокол е доказано. Според съда срокът по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ е свързан с правото на абоната да научи, че вследствие на проверка по реда на ПИКЕЕ е съставен протокол с определени констатации. Според съда доколкото в ПИКЕЕ и ЗЕ липсват процедури за оспорване на констативния протокол не може да бъде направен извод, че неспазването на срока за уведомяване е ограничило правото на защита на абоната и опорочава цялата процедура. Прието е, че тази защита може да бъде реализирана в пълна степен в исковия процес, независимо от спазването на срока по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. Формиран е извод, че този едноседмичен срок е инструктивен и е преценено възражението за неоснователно.

Преценено е за неоснователно и възражението за нарушаване на процедурата, изведено от обстоятелството, че наличието на неотчетена електрическа енергия в невизуализирания регистър е направено едва с протокола на БИМ.Пл се е на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ, според която преизчисляването на електрическата енергия се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ. Прието е, че и двата протокола са еднакво значими за процедурата по преизчисляване по ПИКЕЕ, като законодателят, според съда не е указал в кой от двата документа и в кой от двата момента – по време на демонтажа или на метрологичната проверка, следва да бъде установено наличието на електрическа енергия в невизуализирания регистър на СТИ. Преценено е, че този въпрос е ирелевантен и не влияе на законосъобразността на процедурата. Посочено е, че СТИ е било поставено в индивидуална опаковка с пломба /№/ от служителите на ответното дружество и в този вид е получено от БИМ. С оглед на това е изведен извод, че няма данни целостта на опаковката или пломбата да са били нарушени, че съмнения в този смисъл са изключени.

Съдът е приел, че ответникът е доказал релевантните факти – реалното доставяне на неотчетената електрическа енергия от 36059 kWh на ищцата, за която последната дължи заплащането на сумата от 6191.24 лева, както и спазването на реда за корекция, предвиден в ПИКЕЕ. Формиран е извод, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ е неоснователен и първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен е потвърдено.

По правните въпроси:

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените два въпроса в изложението: 1. Приложими ли са ПИКЕЕ/обн. д.в. бр. 35/30.04.2019 г./ за периода преди влизането му в сила? 2. Има ли ПИКЕЕ/обн.Д.в. бр. 35/30.04.2019 г./ обратно действие? Съгласно практиката на ВКС, изразена в т. 1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът приема, че всеки от поставените въпроси не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Поради това въпросите не са правни. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като взема предвид изложените съображения съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката З. Г. Й., чрез адв. П. В...

Съдът намира, че в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Към отговора на касационната жалба са приложени 2 договора за правна защита и съдействие № 20784/11.12.2020 г., като не е приложено адвокатско пълномощно. Договорът за правна защита и съдействие, сключен между ответника по касационната жалба „Електроразпределение Север” АД [населено място] и Адвокатско дружество”В. Ж. и П.” [населено място] не е подписан от упълномощителя – ответник по касационната жалба. Освен това отговорът на последния по касационната жалба е подаден чрез адв.П. К., с отразяване, че е преупълномощен от цитираното адвокатско дружество. С оглед на посоченото съдът намира, че не са налице данни за конкретно уговорен размер на адвокатското възнаграждение между адв. К. и ответника по касационната жалба. Приложеното платежно нареждане за преведена сума от ответника по касационната жалба по сметка на Адвокатско дружество „В. Ж. и П.” не води до извод, че това е уговорения размер на адвокатското възнаграждение за оказаната правна защита и процесуално представителство пред ВКС от адв.К. на ответника по касационната жалба в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №260019/16.09.2020 г. по в. гр. дело № 412/2020 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 262087/11.11.2020 г. от ищцата З. Г. Й., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. П. В., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. П. В..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: