Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б“АД срещу решение №.260051/28.10.20 по г. д.№.322/20 на АС Пловдив – с което е потвърдено решение №.1/6.01.20 по т. д.№.865/18 на ОС Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от „Ю. Б“АД иск за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение №.867/18.07.17 по ч. г.д.№.1509/17 по описа на РС Асеновград и изпълнителен лист от същата дата както следва: за разликата над 12685, 68евро до пълния предявен размер 57648, 16евро, дължими по договор за банков кредит за Нов алфа кредит за покупка, строителство и ремонт №.13/22.10.07; за сумата 910евро мораторни лихви /неустойка за забава/, дължими на основание чл. 12 от Общите условия към договора за кредит и 49, 73евро - такси по договора за кредит за периода 27.02.17-12.07.17, дължими на основание чл. 22 от ОУ към договора и 18лв. - нотариални такси за покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 14.07.17 до окончателното изплащане.

Ответната страна В. И. С. оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието от фактическа страна, че между страните /праводателя на ищеца „Алфа банка А.Е., чрез клона й Алфа банк К. Б, и ответницата/ е бил сключен договор /№.13/22.10.07/ за кредит П. Н. А кредит за покупка, строителство и ремонт, с разрешен размер 74000евро и срок за погасяване 252месеца; кредитът е отпуснат целево – 65000евро за покупка на магазин за промишлени стоки и 9000евро за довършителни работи - и напълно усвоен еднократно в пълен размер на 9.06.08; задължението за погасяване на кредита е останало неизпълнено за периода 9.01.16-9.05.17 /17 вноски/ и банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила със заповед за изпълнение /№.867/18.07.17 по ч. г.д.№.1509/17 на РС Асеновград/ и изпълнителен лист /от същата дата/ за 57648, 16евро главница, ведно със законната лихва считано от 22.11.17, 5553, 69евро договорна лихва за периода 9.01.16-12.07.17, мораторна лихва 910, 59евро за периода 9.01.16-12.07.17, 804лв.; дължими такси по договора за кредит 49, 73евро за периода 27.02.17-12.07.17 и 5405, 33лв. разноски по делото. С влязлата в сила част от първоинстанционното решение е присъдена сума, съответна на дължимите падежирани вноски към момента на даване ход на устните състезания пред първата инстанция, ведно със съответни лихви, такси и разноски. При така установените фактически обстоятелства е намерено, че основният спор между страните е съсредоточен около въпроса за установяване на предсрочната изискуемост на кредита и дължимия размер на остатъка от същия. Съдът е посочил, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. За да прояви действието си предсрочната изискуемост по отношение на длъжника, е необходимо: възможността за предсрочна изискуемост да е предвидена в договора и страните да са изразили съгласие с условията за възникването й; длъжникът да бъде уведомен чрез покана от банката, съдържаща изрично волеизявление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем от определен момент, както и да се посочат вида и размера на неплатените задължения-главница, редовни и наказателни лихви и такси; изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост трябва да е достигнало до длъжника /т. 18 ТР 4/18.06.14, ОСГТК на ВКС/ - като установяването на горните предпоставки е в тежест на ищеца. В конкретния случай те не са доказани. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и условията, при които възниква това право, се съдържат в чл. 28 от ОУ, съставляващи неразделна част от договора. Те, обаче, не са подписани от кредитополучателя – поради което и той не е обвързан от тях /чл. 290 ал. 2 ТЗ/. Неприложимостта на уговорката за едностранно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и на възможността на банката едностранно да променя лихвения процент, се обуславя и от констатираната от първоинстанционния съд нищожност на ОУ, като въззивният съд е споделил изложените от първоинстанционния подробни съображения в този смисъл. Посочил е и, че ответницата, въпреки данните, че е вписана като ЕТ, не е сключила договора в това си качество, а само като физическо лице-поради което съставлява потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 ДРЗЗП. Намерено е и, че не е спазено и изискването за уведомяването на длъжника за решението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно за вида и размера на неплатените задължения. В отбелязванията относно датите и часовете на посещение на адреса, съдържащи се в разписката, приложена към представената нотариална покана за доброволно изпълнение и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в нарушение на изискванията на чл. 44 ал. 1 вр. с чл. 50 ЗННД липсват имена на служителя, извършил тези отбелязвания, както и подпис, удостоверяващ действителното им извършване. Поради това и не може да се приеме, че е налице редовно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, респективно, че искът е основателен.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. В пункт І от изложението се сочи като задължителна практика реш.№.10/25.02.20 по т. д.№.16/19, ІІ ТО, а в пункт ІІ е формулиран въпроса „По какъв начин кредиторът следва да докаже, че е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато ползва услугите на нотариус за връчване на изявлението му за предсрочна изискуемост?“ /опр.№.624/ 24.10.12 по ч. г.д.№..491/12, І ТО, реш.№.40/17.06.15 по т. д.№.601/14, І ТО, опр.№.518/19.07.13 по ч. г.д.№.577/13, ОС Добрич/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая в пункт І от изложението липсва правен въпрос, а дори да се приеме, че е налице позоваване на такъв във връзка с възможността да се отрече настъпване на изискуемостта на вземането в хипотеза, когато бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществява в исковото производство - то същият е неотносим. Аналогичното важи и относно изведения в пункт ІІ въпрос относно доказването на упражняването на потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез ползване на услугите на нотариус за връчване на това изявление. Това е така, доколкото и в двата случая се касае до въпроси, които са свързани с упражняване на потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем – т. е. и в двата случая се предполага, че той разполага с това право. В разглежданата хипотеза, обаче, съдът не е приел, че кредиторът има подобно право – напротив, изрично е посочил, че клаузата за обявяване на предсрочна изискуемост е нищожна като неравностойна. При това положение въпросите предпоставят условие /че в полза на ищеца е било уговорено право да обяви кредита за предсрочно изискуем/, което не е било прието за установено от съда. Те нямат самостоятелно значение за изхода на спора и не са обусловили решаващата воля на въззивната инстанция - доколкото последната е свързана и с това, че клаузата за предсрочна изискуемост е нищожна като неравностойна. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.260051/28.10.20 по г. д.№.322/20 на АС Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: