О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 424

София, 26.05.2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ф

ЧЛЕНОВЕ:В. И

Д. П

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2989 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. С., чрез адв. А. Г. против решение № 59/09.06.2020 г. по в. гр. д. № 65/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 243/15.11.2019г., постановено по гр. д. №45/2019 г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл. 340 ГПК за отмяна на ограниченото му запрещение.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.Оните доводи са, че придържайки се към остарели концепции, т. е. към медицинския модел, вместо към този, въведен с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, съдът отказва да приложи нейните разпоредби и тълкувайки тясно и формално чл. 5 ЗЛС лишава хората с психиатрична диагноза, които са поставени под запрещение, от справедлив процес. Въпреки предвидената възможност в ГПК едно лице под ограничено запрещение да поиска отмяна на същото, съдилищата поставят невъзможни критерии, при които отмяната на запрещението според тях би...