О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3480

гр. София, 20.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Т. К. т. д. № 2392/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника по касационната жалба „СТЕЛМ“ ЕООД за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 640/18.03.2024 г. чрез присъждане на разноски за адвокатска защита в размер от 6 900 лв. Молителят сочи, че своевременно е поискал присъждането им, като е доказал и тяхното извършване, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането.

Ответникът по молбата Р. Т. Т. я оспорва. Заявява, че процесуалният представител на молителя не е извършвал действия, които да обосновават присъждането на разноски за адвокат, тъй като спорът не е разглеждан по същество. Поддържа също, че претендираното възнаграждение не е съобразено с действащата към 2022 г. Наредба № 1/2004 г. и е „завишено“. При тези съображения моли за отхвърляне на молбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Касационното производство е образувано по касационна жалба на Р. Т., по която ответник е молителят „СТЕЛМ“ ЕООД. С определението от 18.03.2024 г., чието допълване се иска, съдът не е допуснал касационно обжалване, но е пропуснал да се произнесе по направеното от „СТЕЛМ“ ЕООД в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски за адвокат в размер от 6 900 лв.

Доказателства за уговарянето на адвокатско възнаграждение и за заплащането му са представени своевременно с отговора на касационната жалба. От представения договор за правна защита е видно, че „СТЕЛМ“ ЕООД се е задължило да заплати по банков път адвокатско възнаграждение в размер от 6 900 лв., а плащането се удостоверява от платежно нареждане от 29.09.2022 г.

При тези факти може да се заключи, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността за разноски на касатора за касационното производство – делото е приключило с акт, с който касационната му жалба не е допусната до разглеждане по същество, насрещната страна е била защитавана в касационното производство от адвокат, своевременно е направила искане за присъждане на разноски и е доказала извършването им до претендираната с молбата по чл. 248 ГПК сума в размер от 6 900 лв.

Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно – договорената сума е съизмерима с цената на иска, срещу който молителят е осъществявал защитата си (172 322,24 лв.), с предприетите от негово име процесуални действия, свързани с изготвяне и подаване на отговор, с правната специфика на двуфазното касационно производство и не на последно място – с възнаграждението, което самият касатор е заплатил за осъществяваната за него защита (между двете възнаграждения има разлика, но тя не е прекомерна, за да е самостоятелно основание за намаляване на по-високото възнаграждение, платено от ответника по молбата).

Доводът, че в касационното производство реално не са извършвани действия от името на касатора, тъй като не е допуснато обжалване, не може да бъде възприет, защото с отговора на касационната жалба ответникът се е защитавал както срещу допускането на обжалването, така и по същество – срещу въведените от касатора касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на договореното възнаграждение поради превишение на минималния размер, определен с Наредба № 1/2004 г. С оглед даденото от Съда на Европейския съюз по дело C-438/2022 г. разрешение следва да се приеме, че въведените с Наредбата размери на адвокатското възнаграждение нямат задължителен минимален характер, а прекомерността на последното се определя след преценка на комплекс от фактори, каквито са и изброените по-горе – материален интерес, фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия (вж. Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т. о., и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т. д. № 1990/ 2023 г. по описа на ВКС, II т. о.).

Поради изложеното в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски в пълния претендиран размер.

С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:ДОПЪЛВА определение № 640/18.03.2024 г. по т. д. № 2392/2022 г. на ВКС, като ОСЪЖДА Р. Т. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на „СТЕЛМ“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6 900 лв. – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.