Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. против решение № 260511/10.12.2020 г., постановено по гр. д.№ 2565/2020 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни, отменил е първоинстанционното решение и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.

Съдът е приел, че Кодекса на труда не предвижда изискване за издаване на две заповеди, а именно първа – за налагане на дисциплинарно наказание и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение и затова е напълно достатъчно издаването на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание уволнение, за да се приеме, че трудово правната връзка е прекратена по дисциплинарен ред. В този случай тази заповед трябва да съдържа реквизитите визирани в нормите на чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Прието е, че действително в процесната заповед не фигурира израз „дицплинарно наказание уволнение“, но доколкото в заповедта ясно са посочени имената на наказаното лице, точно е описано нарушението на трудовата дисциплина, датата, мястото и дори часът, в който то е установено, законовите текстове, въз основа на които се налага, както и изразът, че се прекратява трудовото правоотношение именно на тези законови основания, то от тези обстоятелства може да се извлече недвусмислената воля на работодателя да уволни дисциплинарно своя работник.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правния въпрос относно това, необходимо ли е издаване на две заповеди при налагане на дисциплинарно наказание – първата за налагане на наказанието, втората за прекратяване на трудовото правоотношение, както и следва ли да се посочи изрично в заповедта наказанието. Твърди се, че по тези правни въпроси е налице противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно задължителната съдебна практика отговорът на поставените въпроси е, че неправилната квалификация, дадена от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и описани в заповедта нарушения, както и че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и тази, с която се прекратява трудовото правоотношение, се възприемат като единен акт на работодателя, с който трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение. липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание “уволнение” е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Това обаче не означава, че той е бил задължен да извърши това. Характерът на тази втора заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато обаче работодателят издаде само заповед, основаваща се на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред именно с тази заповед. Тази заповед обаче трябва да съдържа също реквизитите, визирани в чл. 195, ал. 1 КТ. В този смисъл освен посочените от въззивния съд решения на ВКС са и решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на Върховния касационен съд, III г. о. и решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г. на IV г. о. на ВКС. В цитираните от касатора решения на ВКС липсва противоречие с посочените по-горе решения и възприетото от тях по правните въпроси, поради което не е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът не е приел, че в заповедта за налагане на наказанието не следва да се посочва самото наказание, но е приел, че от текста на заповедта и от посочването на прекратяването на посоченото правно основание на трудовото правоотношение е видно, че става дума за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“.

Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 300 /триста/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260511/10.12.2020 г., постановено по гр. д.№ 2565/2020 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Х. П. П. да заплати на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД сумата 300 /триста/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.