Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол-Шумен“ срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ищецът Х. Х. оспорва жалбата.

По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск по чл. 25, ал. 4 вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ, като е отменил оспореното решение на Общото събрание на ответното сдружение от 02.09.2019 г. С последното е било потвърдено решението на Дисциплинарния съд на сдружението от 27.02.2020 г., с което на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца.

За да намери иска за основателен, въззивният съд е приел, че повдигнатото спрямо ищеца дисциплинарно обвинение е за това, че като участник в лов е допуснал нарушения на разпоредби на нормативни актове и на нормите на ловната етика и е осъществил лов, представляващ бракониерство по смисъла на чл. 24, ал. 3, б. „ж“ от устава, каквото нарушение от страна на ищеца не е доказано от ответника. Извода си за недоказаност е основал на анализа на събраните по делото доказателства, като е приел, че по отношение на ищеца единственото доказано обстоятелство е, че в момента на извършената проверка се е намирал в ловище, за което не е имал издадено разрешение за ловуване, като нито в хода на дисциплинарното производство, нито в исковия процес са установени обстоятелства, които да бъдат квалифицирани като „ловуване“ по смисъла на чл. 43, ал. 2 или чл. 43, ал. 3 ЗЛОД.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, по който липсва практика на ВКС, а именно: „При установено нарушение от законово легитимирани по ЗЛОД органи на ловното сдружение обвързано ли е сдружението и дисциплинарното производство с резултата от провежданото паралелно административнонаказателно производство по същия случай, приключило с отказ да се състави АУАН и със становище, че не е извършено нарушение на ЗЛОД, т. е. подчинено ли е дисциплинарното производство на резултата от административнонаказателното производство или става въпрос за различни производства, крайният резултат по които не е задължително да бъде един и същ.

Въпросът е формулиран с оглед поддържаната от ответника теза, че липсва нормативно основание производството по реда на ЗЛОД, респ. становищата на органите в това производство, да бъдат обвързващи и преюдициални спрямо проведеното дисциплинарно производство в сдружението, като се поддържа, че липсата на констатирано от контролните органи по ЗЛОД и ЗОБВВПИ нарушение не опорочава оспореното решение, нито потвърденото с него решение на дисциплинарния съд.

Не са налице условията за допускане на касационно обжалване.

На първо място, поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Крайния фактически извод за недоказаност на нарушението въззивният съд е основал на извършения цялостен анализ на събраните доказателства, а не върху правни съображения в смисъл установяването на административно нарушение по ЗЛОД и съответното административнонаказателно производство да са условие за налагане на дисциплинарно наказание по предвидения в устава ред, респ. резултатът от административното производство да е обуславящ дисциплинарното.

На второ място, не е обоснована и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 600 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 18/19.01.2022 г. по т. д. № 433/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд.

О. С „Ловно-рибарско дружество „Сокол-Шумен“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Х. Ф. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Шумен, [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 600 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:. ............................................

Членове:

1. ...........................................

2.. ..........................................