О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 729

София, 12.04.2023 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1090 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определение № 145 от 13.01.2023 г. по ч. гр. № 2592/2022 г. на Варненския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на Е. С. М. срещу определение № 4630 от 05.10.2022 г. по гр. д. № 8781/2022 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по чл. 51 ЗН, инициирано от жалбоподателката за определяне на срок на ответницата Е. К. Х. да заяви дали приема наследството на М. А. М., починал на 23.10.2016 г.

Въззивният съд е приел, че Е. М. е легитимирана да подаде молбата по чл. 51 ЗН, тъй като е преживяла съпруга на наследодателя. Ответницата Е. Х., сестра на наследодателя, също е легитимирана да отговаря по молбата след извършения от дъщерята на наследодателя отказ от наследството му.

Прието е, че правилно районният съд е прекратил производството по делото, тъй като ответницата не е могла да бъде призована за проведеното съдебно заседание на 05.10.2022 г. С оглед характера на производството по чл. 51 ЗН, което предполага лично уведомяване на наследника, даване на срок за заявяване дали приема или се отказва от наследството и указване на последиците от неизпълнението, е неприложила процедурата по чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на особен представител. Неприложими са и фикциите на чл. 40 и чл. 41 ЗН, както и призоваването чрез Държавен вестник, тъй като последното също предполага назначаване на особен представител, който не може да заяви дали приема или се отказва от наследството, доколкото същото изцяло зависи от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Съдът се е позовал на определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I-во г. о., което е в този смисъл. Прието е, че съдът не е могъл да разпореди вписване в книгата по чл. 49 ЗН обстоятелството, че призованият наследник е загубил правото да приеме наследството. В особената книга по чл. 49 ЗН се вписват изявления на страните за това дали приемат или се отказват от наследство, а последиците по чл. 51, ал. 2 ЗН обвързват призования към наследяване само в хипотезата, при която същият е бил редовно уведомен с указанията по чл. 51, ал. 1 ЗН и в указания му срок не е отговорил.

Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от Е. С. М..

Жалбоподателката счита, че ответницата е била редовно призована в производството по чл. 51 ЗН чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и след като не се е явила, за да заяви дали приема наследството на починалия, съдът е следвало да впише в особената книга по чл. 49 ЗН нейния отказ. Ако ответницата не пребивава на посочения от нея адрес – настоящ и постоянен, тя трябва да носи последиците от невъзможността да й се връчи съобщение.

В изложението към частната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Повтарят се оплакванията в жалбата. Сочи се определение № 286/от 25.05.2009 г. по ч. гр. д. № 210/2009 г. на ВКС, I-во г. о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В изложението към жалбата не са поставени правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, а това е задължение на жалбоподателя, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Не е налице противоречие между въззивното определение и посоченото от жалбоподателя определение № 286/от 25.05.2009 г. по ч. гр. д. № 210/2009 г. на ВКС, I-во г. о. В това определение съставът на ВКС е разисквал само въпроса коя е заинтересованата по смисъла на чл. 51 ЗН страна, която може да иска от съда да призове наследник и да му определи срок, в който да заяви дали приема наследството на починало лице. В това определение ВКС не се занимава с въпроса може ли съдът да определи срок по чл. 51 ЗН на лице, което е призовано по реда на чл. 47 ГПК, а именно това е обуславящият въпрос по настоящото дело. По този обуславящ въпрос противоречива практика няма.

Напротив, въззивното определение е в пълно съответствие с цитираното от съда определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I-во г. о., в което е прието, че ответникът по молба с правно основание чл. 51 ЗН не може да бъде призован от съда чрез залепване на уведомление по чл. 49 ЗН или чрез прилагане на чл. 40, чл. 41 ГПК или призоваване с Държавен вестник.

Наличието на практика на ВКС по обуславящия делото въпрос за начина на призоваване на ответник в производство по чл. 51 ЗН, с която въззивният съд се е съобразил, изключва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, тъй като при прочита на определението не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 145 от 13.01.2023 г. по ч. гр. № 2592/2022 г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: