№ 50155

София, 12.04.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр. д. № 3368 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Национален исторически музей, гр. София чрез пълномощника му адвокат К. Б. против решение № 260243 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3946 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 314969 от 16.01.2018 г. по гр. д. № 49972/2017 г. на Софийски районен съд, 41-ви състав в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди и вместо него е постановено друго за осъждане на Национален исторически музей, гр. София да заплати на М. Н. С. чрез неговата майка и законен представител Р. Б. Б. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили на 15.06.2017 г. в резултат на падане на необезопасен, неограден и несигнализиран експонат, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане.

М. Н. С. е подал чрез пълномощника си адвокат Д. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адвокат Б. претендира присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивното производство, в което е...