O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 277

[населено място] , 10.04.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Ангелова ч. т.д. № 438/2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ел Би Сервиз“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Определение № 3243 от 22.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3599/2022 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено Определение № 3919 от 07.12.2022г. по т. д. № 1773/2021г. на Софийски градски съд и вместо него е допуснато обезпечение на предявения от П. Е. Г. срещу „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата от 850 000 лв., представляваща част от предявения иск за сумата от 1 000 000 лв., съставляващи паричната равностойност на притежаваните от наследодателя на ищцата А. П. Г. общо 28 дружествени дяла в капитала на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на свързаното с ответника по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ТЗ дружество „Ел Би Сервиз” ЕООД, а именно: Поземлен имот с идентификатор 68134.201.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „Красно село“ с площ от 4 670 кв. м., ведно с находящите се върху него: Сграда с идентификатор 68134.201.3.1, функционално предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 2, застроена площ 267 кв. м.; - Сграда с идентификатор 68134.201.3.2, функционално предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 155 кв. м.; - Сграда е идентификатор 68134.201.3.3, функционално предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 62 кв. м.; - Сграда с идентификатор 68134.201.3.4, функционално предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 170 кв. м.

Жалбоподателят сочи неправилност на въззивното определение, вследствие на допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли същото да бъде отменено. При условията на евентуалност, моли обжалваният акт да бъде изменен, като молителката бъде задължена да внесе гаранция в размер на 100 000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1.„Допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки в производството по обезпечаване на иск, ако със същите се засягат интересите на трето лице, чуждо на спора, когато по делото са налице безспорни данни, че имотът не е собственост на ответника ?“;

2. „Когато с обезпечителната мярка се засягат интересите на трето лице, чуждо на спора, същата може ли да се счита за подходяща мярка по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК ?“;

3. „Ако обезпечителната мярка възбрана е наложена върху имущество, което не принадлежи на ответника по иска, може ли налагането й да доведе до целените благоприятни правни последици за молителя по обезпечението и следва ли да се направи преценка от съда, дали налагането й не ограничава правната сфера на трето за процеса лице ?“

По така формулираните правни въпроси се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и с Определение № 297 от 30.07.2020 г. по ч. т. д. № 1116/2020 г. на ВКС, II т. о., Определение № 429 от 28.07.2017 г. по ч. т. д. № 518/2017 г. на ВКС, II т. о., Определение № 367 от 23.06.2015 г. по ч. т. д. № 677/2015 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 606 от 20.12.2011 г. по д. № 534/2011 г. на ВКС.

4. „Какво означава понятието „косвена обезпечителна нужда“ и може ли то да бъде основание за допускане на обезпечение, чрез налагане на обезпечителната мярка възбрана, върху имот, собственост на трето за спора лице, представляващо дружество, чийто едноличен собственик на капитала е/е бил ответникът по иска ?“

5. „Може ли да се приеме, че когато един недвижим имот е собственост на трето за спора лице - дружество, чийто едноличен собственик на капитала е/е бил ответникът по иска, въпросното дружество е само „формален собственик“ на процесния имот. Какво означава понятието „формална собственост“ на недвижим имот и намира ли то приложение в обезпечителния процес ? Допустимо ли е да се ограничава правната сфера на трети за спора лица, тъй като същите са само „формални собственици“ на недвижимия имот, върху който е поискано да се наложи възбрана ?“

6. „Намира ли понятието за свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, приложение в обезпечителния процес ? Допустимо ли е да се налага възбрана върху недвижим имот, собственост на трето за спора лице, тъй като същото е представлявало/представлява свързано с ответника лице, по смисъла на ДР на ТЗ ?“

7. „Представляват ли свързани лица по смисъла на паp. 1, ал. 1, т. 5 ДР на ТЗ две дружества, едното от които е било едноличен собственик на дяловете от капитала на другото, когато дружествените дялове от капитала на „дъщерното дружество“ вече са продадени на трето, съвсем различно за спора лице ?“

8. „С оглед възможността ищецът да увеличава размера на своята претенция, без ограничение, до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, следва ли да се допуска ново обезпечение за увеличения размер, без представянето на нови доказателства и без внасяне на съответна гаранция, само въз основа на твърденията на ищцовата страна ?“

По така поставените правни въпроси се твърди наличието на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с твърдението, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Самостоятелно се сочи и основанието за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, обосновано с довода, че същото е очевидно неправилно.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът П. Е. Г., чрез редовно упълномощения си процесуален представител, представя отговор, с който изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност - за неоснователност на подадената частна касационна жалба.

Ответникът „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост и основателност на частната касационна жалба, с оглед на което моли обжалваното определение да бъде отменено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е недопустима, поради липса на процесуална легитимация на подалото я търговско дружество.

Съгласно т. 6 от ТР №6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС „Трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ или да иска отмяната й е действителният собственик на имота, неправилно посочен като собственост на ответника.“

В хода на обезпечителното производство не е имало спор, че имотът, предмет на обезпечителната мярка, не е собственост на ответника по иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ - „Ел Би Сервиз 2000“ЕООД. Съобразявайки това обстоятелство първоинстанционният състав на СГС е оставил без уважение молбата на ищцата по чл. 389 ГПК за допускане обезпечение върху увеличената част от иска за сумата от 850 000 лв. чрез налагане възбрана върху посочения имот. След като е приел, че действителният собственик на имота „Ел Би Сервиз“ ЕООД е свързано лице с ответното дружество по смисъла на §1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ, сезиран с частна жалба от ищцата, въззивният състав с атакуваното Определение № 3243 от 22.12.2022г. е отменил обжалвания акт и е допуснал исканата обезпечителна мярка. Издадената обезпечителна заповед е получена от представител на ищцата на 23.12.2022г., видно от отбелязването на гърба на заповедта. Следователно най-ранната възможна дата за вписване на наложената възбрана е 23.12.2022г.

С отговора на частната жалба е представено заверено копие на нот. акт № 172, том V рег. № 27607 дело № 903 от 2022г. на нотариус, вписан под № 594, от който се установява, че на 22.12.2022г. „Ел Би Сервиз“ ЕООД продава на „АПЛ 4“ЕООД процесния недвижим имот. Сделката е вписана в АВ на същата дата – 22.12.2022г., т. е. преди вписване на наложената с обжалваното определение възбрана върху имота. Следователно, към момента на вписване на обезпечителната възбрана действителният собственик на имота е лице, различно от подалото частната касационна жалба дружество, поради което последното няма качеството на „трето лице“, легитимирано да обжалва налагането на допуснатата обезпечителна мярка, по смисъла на посоченото тълкувателно решение.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Ел Би Сервиз“ ЕООД частна касационна жалба срещу Определение № 3243 от 22.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3599/2022 г. на Апелативен съд – София.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.