Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Р. М. и касационна жалба на К. П. М. и Н. Р. С., против решение №662 от 21.12.2021г. по т. д. №1425/21г. на Бургаски окръжен съд.

Ответникът по касационната жалба- „М. Б“ ЕАД е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Подадените касационни жалби, макар и да изхождат от различни пълномощници на страните имат напълно идентично съдържание, същото е относимо и към изложенията по чл. 284, ал. 3, т1 ГПК, поради което същите следва за бъдат разгледани заедно.

С представените изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите, чрез пълномощниците си – адв.Г. М. и адв. С. С. са заявили, че е постановен съдебен акт при „съществени процесуални нарушения, необоснован, непълен в нарушение на материалния закон“, което оплакване страната е квалифицирала по чл. 281 ГПК.Заявено е още, че страната счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Разгледан е накратко чл. 281, т. 3 ГПК, като е отбелязано, че текста има „две разновидности“ – „Нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила“. След тази лаконична констатация е отбелязано, че нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК следва да се отстранят по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е възпроизведен текста на нормата. След тези заключения е посочено – „основания по чл..281, ал. 1, т. 3 ГПК“. Направено е лаконично и общо оплакване за неправилност на обжалваното решение. В заключение също така лаконично е посочено, че по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК сочат „няколко решения на ВКС“, с които е заявено, че въззивното решение си противоречи, като същите дори не са изброени в изложението, нито са разгледани.Други доводи не са развити.

Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те, чрез пълномощниците си, не са формулирали правен въпрос, а съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивният съд обусловили постановения правен резултат - арг. т1 ТРОСГТК № 1 / 01 г. Липсата на правен въпрос сътавлява липса на общо основание, поради което и е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване.

Извън това, и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторите, чрез пълномощниците им, не са изложили каквито и да било доводи и по допълнителния критерий. Този извод се налага, от това че лаконичното възпроизвеждане на текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не обосновава такъв довод, след като липсва изложение по предпоставките на посочените основания. В тази връзка общото твърдение за противоречие с решения на ВКС, респ. ВС при липса на конкретен въпрос, разрешен противоречиво с такива решения изрично посочени и разгледани не обосновава извод за валидно въведен допълнителен критерий, а и приложените актове са неотносими към разглеждания случай, тъй като третират различни искове, с вземания от различен характер, при различно въведена фактическа обстановка. Страната не обосновава и доводи по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед приетата му със задължителна съдебна практика дефинитивност – т. 4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Неотносими към тази фаза на производството са оплакванията за неправилност на акта и предпоставките по чл. 281 ГПК, които дори и основателни не водят до установеност на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато решението до касационно обжалване.

С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъди направените разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №662 от 21.12.2021г. по т. д. №1425/21г. на Бургаски окръжен съд.

ОСЪЖДА В. Р. М., К. П. М. и Н. Р. С. да заплатят на „М. Б“ ЕАД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: