ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1144

София, 12.09.2011г.

Върховният касационен съд на Република България

, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдия

Б.Стоилова

гр. дело № 1488 по описа за 2010г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на РБ /П./ чрез К. К. – прокурор в С. апелативна прокуратура, срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 24.VІ.2010г. по в. гр. д. № 150/2010г.

Ответникът по касационната жалба Б. В. Б. от София не е дал отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.

Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално

допустима.

По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на СГС от 28.ХІІ.2009г. по гр. д. № 1974/2009г. в частта, с която П. на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на Б. В.Б. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1500лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.ХІІ.2007г. до окончателното им изплащане, и разноски.

За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че е налице причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и образуваното срещу него на 28.VІІ.2000г. наказателно производство за престъпление по чл. 387 ал. 2 пр. 1 вр. с ал. 1 пр. 2 от НК и по чл. 339а ал. 1 във вр. с чл. 20 ал..4 от...