Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

С определение № 116 от 11.05.2011 г. по ч. гр. д. № 129/2011 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 177 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 162/2011 г. на Сливенски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К., ТД [населено място] срещу В. М. М. и А. А. М. от [населено място] чрез налагане обезпечителни мярки възбрана върху недвижим имот – апартамент и гараж в [населено място],[жк]и налагане на запори върху банкови сметки и дружествени дялове в [фирма], [населено място].

Срещу определението на Бургаски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 3707 от 27.05.2011 година, подадена от В. М. М. и А. А. М.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос по приложението на чл. 23, ал. 7 З. – допустимо ли е налагането на обезпечителна мярка върху единственото жилище на проверяваното лице е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Ответникът по жалбата, придобито от престъпна дейност счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по същество на производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение № 116 на Бургаски апелативен съд от 11.05.2011 г. по ч. гр. д. № 129/2011 г. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 23, ал. 7 З. е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

В различие от общите правила за обезпечение на бъдещ иск, съгласно чл. 23, ал. 7 З., не се налагат обезпечителни мерки върху имущество, по отношение на което не може да се насочи принудително изпълнение. Съгласно чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК, принудително изпълнение не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище или в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск на К. не може да бъде наложена обезпечителна мярка възбрана върху единственото жилище на проверяваното лице. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 369/2009 г., Трето гражданско отделение, ограничаването на обема на обезпечителните мерки по З. е съобразено с обстоятелството, че основанието на иска не е доказано по съдебен ред, а за произтеклите от ограничителните мерки вреди, държавата носи отговорност по чл. 32 З.. Извън изложеното, ограничението на обезпечителните мерки не препятства държавата да отнеме придобитото от престъпна дейност имущество в пълния му обем дори и в случай на отчуждаване на имущество от проверяваното лице в производство по чл. 28 З., предвид разпоредбите на чл. 4 и сл. З..

С обжалваното определение на Бургаски апелативен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К., ТД [населено място] срещу В. М. М. и А. А. М. от [населено място] чрез налагане обезпечителни мярки възбрана върху недвижим имот – апартамент в [населено място],[жк]. и налагане на запори върху банкови сметки и дружествени дялове в [фирма], [населено място]. Прието е, че искането за допускане на обезпечителни мерки е основателно предвид приложените по делото доказателства, че срещу В. М. е образувано досъдебно производство № 2008 г. на НСлС за извършени престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 1, пр. 1 НК, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 16 от З.; че придобитото от лицето имущество е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР З. и не е установен законен източник на средства за придобиването му.

В касационната жалба против въззивното определение се поддържа, че обезпечителните мерки са наложени в нарушение на чл. 23, ал. 7 З., както и че по делото не са съобразени доказателствата, установяващи, че единственото жилище на проверяваното лице е придобито със средства от законен източник.

Върховният касационен съд намира за основателно касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 23, ал. 1 З. – наложената възбрана е върху единственото жилище на жалбоподателите. О. мярка е върху имущество, по отношение на което съгласно чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК не може да се насочи принудително изпълнение, поради което определението следва да бъде отменено в частта му, с която е наложена възбрана върху апартамент № в[жк]

,

, група, [населено място].

В останалата му част, определението е постановено в съответствие с чл. 391, ал. 1 ГПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 116 на Бургаски апелативен съд от 11.05.2011 г. по ч. гр. д. № 129/2011 г.

ОТМЕНЯВА определение № 116 от 11.05.2011 г. по ч. гр. д. № 129/2011 г. на Бургаски апелативен съд в частта му, с която на основание чл. 390, ал. 1 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К., ТД [населено място] срещу В. М. М. и А. А. М. от [населено място] чрез налагане обезпечителна мярка възбрана върху апартамент №, с идентификатор по кадастралния регистър на [населено място], находящ се на първи етаж в сграда в[жк],, група, със застроена площ от кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № и съответните ид. части от общите части на сградата.

ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: