О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 997

гр.София, 19.07.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тринадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 908/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на Д. А. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 185 от 18.04.2011 г. по гр. д.№ 67/ 2011 г. С него, след като е отменено решение на Врачански районен съд по гр. д.№ 3695/ 2010 г., са отхвърлени предявените от касатора против СОУ „В. К.”, [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. Г., извършено със заповед на директора на училището № 928/ 09.07.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител по Б.” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 108, 95 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, давайки неправилен отговор на материалноправният въпрос за реда и начина, по който се извършва прекратяване на трудови правоотношение по чл. 325 т. 5 от КТ. Поддържа, че когато титулярът не се е завърнал на длъжността, трудовото правоотношение, възникнало по чл. 68 ал. 1 т. 3 от КТ, не може да бъде прекратено на основание чл. 325 т. 5 от ГПК. Освен това повдига и материалноправният въпрос за законосъобразността на заповедта за уволнение в случаите, когато изложените в нея факти и правни разпоредби не съответстват на действителното положение. Счита, че и на двата въпроса...