Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат З. К., срещу въззивно решение от 23.06.2010 год. по гр. дело №3123/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 15.12.2009 г. по гр. дело №37056/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора по чл. 67, ал. 3, т. 6 от Закона за държавния служител и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликите над 529.36 лв. и 31 лв. до пълните предявени размери съответно 3 500 лв. и 500 лв. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни до пълните предявени размери, защото на ищеца съобразно Наредба №РД -07/2/19.03.2008 г. за реда за използване на събраните суми от наложените имуществени санкции и глоби и приетите въз основа на нея вътрешни правила – Методика за определяне на условията и реда за разходване на средствата за ДМС на служителите на ИА „Г. и. по т.” не се дължи допълнително възнаграждение за разликата над 529.36 лв. до 3 500 лв. за процесния период 01.08.2008 г. – 26.03.2009 г.

Ответникът по касационната жалба ИА „Г. и. по т.”, [населено място], не е заявил становище.

Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се за това дали съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, длъжен ли е съдът да измени доклада си по делото, след като ищецът е уточнил претенцията си за допълнително възнаграждение по тримесечия в рамките на целия процесен период и дали след като допълнителното възнаграждение е част от работната заплата на държавния служител и тя се дължи на два пъти – авансово и окончателно, то Наредба №РД -07/2/19.03.2008 г. за реда за използване на събраните суми от наложените имуществени санкции и глоби и приетите въз основа на нея вътрешни правила – Методика за определяне на условията и реда за разходване на средствата за ДМС не противоречат на закона в частта си, според която на служители с прекратен правоотношения ДМС не се дължи за съответното тримесечие. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2010 год. по гр. дело №3123/2010 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея въззивният съд се произнася служебно по пороците на съдебното решение, водещи до неговата нищожност и недопустимост. По пороците, водещи до неправилност на решението той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Ищецът не е длъжен да уточнява претенцията си за неизплатено допълнително възнаграждение по тримесечия в рамките на целия процесен период, поради което и след направеното уточнение в този смисъл, съдът не е бил длъжен да изменя доклада си по делото. Според разпоредбата на чл. 67, ал. 3, т. 6 от Закона за държавния служител допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят по ред, установен със закон или с акт на МС или с вътрешните правила за работната заплата. В този ред за определяне се включват и условията за получаване на ДМС от служители с прекратени правоотношения, поради което не е налице твърдяното противоречие на подзаконов норматив акт със закон.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2010 год. по гр. дело №3123/2010 г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.