О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5938
гр. София, 18.12.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2142 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. П., чрез пълномощник адв. Д. Т. С. от АК-В. Т. против въззивно решение № 873/15.02.2024 г. постановено по в. гр. д. № 2538/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 20061749/13.10.2022 г. по гр. д. № 45661/2019 г. на Софийски районен съд и като краен резултат са отхвърлени предявените от И. Б. П. срещу Министерство на вътрешните работи, [населено място], осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане съответно на сумата 6979,35 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата 600 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Сочи се, че в обжалваното решение липсват мотиви относно твърденията на ищеца поддържани и във въззивното производство, че е изпълнявал служебните си задължения не по-малко от 1 час над определената продължителност на смяна, през което време е изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр. Т.е., че е положен извънреден труд поне от 30 мин. преди началото на всяка смяна в единия ден и 30 мин. след края на всяка смяна в другия ден или общо бил положен извънреден труд поне от поне от 1 час допълнително на всяка смяна. Изводите на въззивния съд не касаели този труд /при който не стоял въпроса за преизчисляване с коефициент/, и за него нямало изложени никакви доводи и съображения във въззивното решение. Според твърденията на касатора съдът изобщо не обсъдил и оплакванията му за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, с оглед нередовното му призоваване за открито съдебно заседание, поради което не е могъл да вземе участие при изслушването на вещото лице, и делото останало неизяснено от фактическа страна.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: „За задължението на съда да отговори на всички заявени оплаквания; Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита тези доводи и възражения неоснователни?; Следва ли в мотивите на съдебния си акт въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II т. о.; решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на II т. о.; решение № 63/17.07.2015 г. по, д. № 674/2014 г. на II т. о. и др. Поддържат се и основанията по чл.280 ал.2 предл. първо и трето ГПК – нищожност и очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Министерство на вътрешните работи /МВР/ не е подал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
С исковата молба си И. Б. П. е заявил срещу ответника МВР по иска за главница претенции за присъждане на възнаграждение за положен за извънреден труд за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г. в общ размер на 6976,35 лв., от които: сумата 3720,45 лв.- разлика между начисления на ищеца за периода извънреден труд и преизчисления нощен труд с коефициент 1,143 от 279 часа, която останала незаплатена от работодателя, и сумата 3255,90 лв.- за положен труд от по 1 час допълнително на смяна, през което време е изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр., за общо 244 смени през периода, т. е. 244 часа извънреден труд също неплатен от работодателя.
Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, ищецът И. Б. П., е изложил оплаквания, че съдът неправилно приел, че се касае за 30 минути допълнително дежурство на смяна. Твърдял е че е изпълнявал служебните си задължения не по-малко от един час над определената продължителност на всяка смяна, през което време изпълнявал активно служебните си задължения - налагало се да отива поне половин час преди всяка смяна, за да приеме дежурството, както и да остане поне половин час след края на всяка смяна, за да докладва оперативната обстановка на сутрешната оперативка. Поради това бил положен извънреден труд от поне 30 минути преди началото на всяка смяна в единия ден и 30 минути след края на всяка смяна в другия ден, или общо извънреден труд поне от един час допълнително за всяка смяна. Посочил е и допуснати от първоинстнционния съд процесуални нарушения във връзка с призоваването му за съдебно заседание, в което било изслушано вещото лице по назначената ССЕ, вследствие на които не могъл да вземе участие при изслушването на вещото лице.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно между страните, че за процесния период 01.07.2016 г. – 31.07.2019 г. между тях е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Началник на група „ОДЧ“ при ОДМВР – Ловеч, като полагал труд на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време на тримесечен период. Приел е, че между страните бил спорен само въпросът дали при отчитане и заплащане на извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочил е, че по този въпрос е постановено ТР №1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. С оглед изложеното въззивният състав е приел, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и положеният от ищеца труд не следва да се преизчислява с коефициент 1,143, и че искът за главница се явява неоснователен. Неоснователността на иска за главница обуславяла неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на лихви, предмет на иска по чл.86 ЗЗД. С тези решаващи изводи е прието, че решението на първата инстанция е неправилно в осъдителната му част и е отменено в тази част, като исковете са отхвърлени изцяло.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК, а именно – нищожност на решението. Постоянна е съдебната практика на ВКС по въпроса, че нарушаването на изискването за мотивираност, както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна поради неправилност на постановеното решение, но не представляват порок водещ до неговата нищожност. Нищожността е най-тежкия порок на съдебното решение и тя е налице, когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана /не е постановено от надлежен орган в надлежен състав, не е изготвено в писмена форма или е неподписано/ или ако е формирана воля, тя е така изразена, че съдържанието му е абсолютно неразбираемо и не може да бъде установено дори по пътя на тълкуването. Що се отнася до пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви, тези пороци водят до неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, но не до неговата недопустимост или нищожност /в т. см.: решение № 432/26.10.2010 г. по гр. д. № 826/2010 г. на ІІ г. о./.
Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице и очевидна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по уточнения от съда процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд, съгласно чл.236 ал.2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Въпросът отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС, както и с други служебно известни на настоящия съдебен състав решения.
Жалбоподателят, на осн. чл.83 ал.1 т.1 ГПК е освободен от внасяне на държавни такси в производството.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 873/15.02.2024 г. постановено по в. гр. д. № 2538/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.