6Р Е Ш Е Н И Е

№ 234

гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2142 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Б. П., чрез пълномощник адв. Д. Т. С. от АК-В. Т. против въззивно решение № 873/15.02.2024 г. постановено по в. гр. д. № 2538/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 20061749/13.10.2022 г. по гр. д. № 45661/2019 г. на Софийски районен съд и като краен резултат са отхвърлени предявените от И. Б. П. срещу Министерство на вътрешните работи, [населено място], осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане съответно на сумата 6979,35 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата 600 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Сочи се, че в обжалваното решение липсват мотиви относно твърденията на ищеца поддържани и във въззивното производство, че е изпълнявал служебните си задължения не по-малко от 1 час над определената продължителност на смяна, през което време е изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр. Т.е., че е положен извънреден труд поне от 30 мин. преди началото на всяка смяна в единия ден и 30 мин. след края на всяка смяна в другия ден или общо положен извънреден труд поне от поне от 1 час допълнително на всяка смяна. Изводите на въззивния съд не касаели този труд /при който не стоял въпроса за преизчисляване с коефициент/, и за него нямало изложени никакви доводи и съображения във въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Министерство на вътрешните работи /МВР/ не е подал писмен отговор. В о. с.з., чрез своя пълномощник е изразил становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 5938/18.12.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, съгласно чл.236 ал.2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора.

По процесуалноправния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. По силата на чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Тези правила са общи и намират приложение както за първата, така и за въззивната инстанция. Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл.236 ал.2 ГПК. В практиката на ВС /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985 г./ и на ВКС /ТР № 1/2001 г. - т.19, ТР № 1/2013 г., в т. ч. решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, напр.: решение № 157/ 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др./ безпротиворечиво се приема, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации, касаещи правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Те трябва да са ясни, убедителни и безпротиворечиви, като отразяват решаваща, а не проверяваща дейност, тъй като въззивният съд е втора по ред инстанция по съществото на спора и е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите към решението си. Излагането на ясни, убедителни, без противоречия и празноти в съдържанието мотиви, при съблюдаване на съдопроизводствените правила по чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

От данните по делото е видно, че с исковата молба си И. Б. П. е заявил срещу ответника МВР по иска за главница, претенции за присъждане на възнаграждение за положен за извънреден труд за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г. в общ размер на 6976,35 лв., от които: сумата 3720,45 лв.- разлика между начисления на ищеца за периода извънреден труд и преизчисления нощен труд с коефициент 1,143 от 279 часа, която останала незаплатена от работодателя, и сумата 3255,90 лв.- за положен труд от по 1 час допълнително на смяна, през което време е изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр., за общо 244 смени през периода, т. е. 244 часа извънреден труд също неплатен от работодателя.

С първоинстанционното решение в полза на ищеца е била присъдена главница в размер на 3111,63 лв., от които: сумата 2056,18 лв.- представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, и сумата 1055,45 лв. - за положен труд от по 1/2 час допълнително на смяна, през което време ищецът изпълнявал активно служебните си задължения. Искът за лихви е бил уважен частично до размера от 349,12 лв. Исковете до пълния предявен от ищеца размер са били отхвърлени.

Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, ищецът И. Б. П., е изложил оплаквания, в т. ч. и че съдът неправилно приел, че се касае за 30 минути допълнително дежурство на смяна. Твърдял е, че е изпълнявал служебните си задължения не по-малко от един час над определената продължителност на всяка смяна, през което време изпълнявал активно служебните си задължения - налагало се да отива поне половин час преди всяка смяна, за да приеме дежурството, както и да остане поне половин час след края на всяка смяна, за да докладва оперативната обстановка на сутрешната оперативка. Поради това бил положен извънреден труд от поне 30 минути преди началото на всяка смяна в единия ден и 30 минути след края на всяка смяна в другия ден, или общо извънреден труд поне от един час допълнително за всяка смяна през периода.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд /който е бил сезиран с жалби и от двете страни, съответно от ищеца срещу отхвърлителната част, а от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение/ е приел за безспорно между страните, че за процесния период 01.07.2016 г. – 31.07.2019 г. между тях е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Началник на група „ОДЧ“ при ОДМВР – Ловеч, като полагал труд на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време на тримесечен период. Приел е, че между страните бил спорен само въпросът дали при отчитане и заплащане на извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочил е, че по този въпрос е постановено ТР №1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. С оглед изложеното въззивният състав е приел, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и положеният от ищеца труд не следва да се преизчислява с коефициент 1,143, и че искът за главница се явява неоснователен. Неоснователността на иска за главница обуславяла неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на лихви, предмет на иска по чл.86 ЗЗД. С тези решаващи изводи е прието, че решението на първата инстанция е неправилно в осъдителната му част и е отменено в тази част, като исковете за главница и лихви са отхвърлени изцяло. Изложените от въззивния съд мотиви обаче касаят исковата претенция единствено отнасяща се до сумата 3720,45 лв.- разлика между начисления на ищеца за периода извънреден труд и преизчисления нощен труд с коефициент 1,143 от 279 часа, която останала според П. незаплатена от работодателя.

Предвид очертания предмет на касационно обжалване и отговора на правния въпрос, обусловил селектирането на жалбата, въззивният съдебен акт, по отношение на претенцията за главница относно сумата от 3255,90 лв.- претендирана като възнаграждение за положен труд от по 1 час допълнително на смяна, през което време ищецът е твърдял, че е изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр., за общо 244 смени през периода, т. е. 244 часа извънреден труд, който не бил платен от работодателя, е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила на чл. 236 ал. 2 и чл. 235 ал.2 ГПК, което в случая е довело до липса на мотиви. Липсват каквито и да са мотиви към въззивното решение, които да отразяват решаваща дейност на въззивния съд, т. е. такива, в които е налице обсъждане на исканията и възраженията на страните, самостоятелна преценка на доказателствата по делото и формиране на свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора касаеща тази част от претенцията на ищеца. Съдът е длъжен мотивирано да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, като в решението по същество изрази решаващата си воля без съдържателни неясноти и празноти. В конкретния случай изцяло липсва обсъждане на събраните по делото доказателства, на доводите и оплакванията, изложени във въззивната жалба на ищеца и формиране на самостоятелни изводи досежно релевантните за спора факти относно претенцията за положени 244 часа извънреден труд /по 1 час допълнително на смяна/. Въззивната инстанция е нарушила процесуалните си задължения за излагане на ясни, убедителни, без вътрешни противоречия и празноти мотиви, от които да бъде направен логически извод относно дължимостта на сумата от 3255,90 лв. Ето защо, следва да се приеме, че по отношение на решението в посочената му част е налице липса на мотиви по смисъла на чл.236 ал. 2 ГПК, което е основание за отменяването му, а доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция - и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за постановяване на мотивирано въззивно решение /чл. 293 ал.3 ГПК/. Необходимостта решението по иска за главница до размера от 3255,90 лв. да установява ясно и несъмнено волята на съда относно дължимостта на възнаграждение за 244 часа извънреден труд /по 1 час допълнително на смяна/, както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция, налагат отмяна на въззивното решение в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен и акцесорния иск с правна основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на лихви за забава, както и в частта му за присъдените разноски. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да съобрази указанията, дадени в настоящото решение, като следва да изложи мотиви, отговарящи на изискванията на чл.236 ал.2 и чл.235 ал.2 ГПК и във връзка с претенцията на ищеца за сумата 3255,90 лв.- за положен труд от по 1 час допълнително на смяна, основана на твърдения, че същият активно е изпълнявал служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр., за общо 244 смени през периода, т. е. за 244 часа, като обсъди всички доводи и възражения на страните, релевантни за спора.

Жалбата на касатора срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за главница с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР до размера от 3720,45 лв.- разлика между начисления на ищеца за периода извънреден труд и преизчисления нощен труд с коефициент 1,143 от 279 часа е неоснователна. Даденото от въззивния съд разрешение, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, е правилно и е в съответствие с приетото в ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС /Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове/. Ето защо въззивното решение в тази му част, следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 873/15.02.2024 г. постановено по в. гр. д. № 2538/2023 г. по описа на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени предявените от И. Б. П., срещу Министерство на вътрешните работи: иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР до размера от 3255,90 лв.- представляващи възнаграждение за положен 244 часа извънреден труд, по 1 час допълнително на смяна за 244 смени за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 600 лв., както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото в отменената част на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 873/15.02.2024 г. постановено по в. гр. д. № 2538/2023 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. Б. П., срещу Министерство на вътрешните работи: иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за сумата от 3720,45 лв.- представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.