Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба на Е. А. за отмяна на влязлото в сила първоначално решение на Районен съд София/РС/ по гр. д. №28307/06 г. и допълнителното на Софийски градски съд/ГС/ по гр. д. №9195/10 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 от ГПК. С решенията са уважени предявените от Ц. Г. срещу молителката искове по чл. 87, ал. 3 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – развален е договорът за продажба на недвижим имот, сключен между страните / съответно като продавач и купувач/ с нот. акт №13/03 г. и ответницата е осъдена да върне на ищцата прехвърления с договора имот. Прието е, че при сключване на договора ответницата по иска е договаряла сама със себе си, като пълномощник на продавачите - съпрузи/Ц. Г. и починалия и наследен от нея Г. Г./ и като купувач, и не е доказала, че покупната цена в размер на данъчната оценка на имота е платена на продавачите. В процеса ответницата, сега молител, е призована по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК, отм. и е представлявана от особен представител по ал. 2 от с. р.

Молителката твърди, че към подаване на исковата молба на 20.12.06 г. и през време на процеса е била в Италия, където живее и работи постоянно от 2005 г. За решението научила след връщането си в РБ на 18.08.11 г. Намира, че е нередовно призована, с което е лишена от участие в делото и от възможността да се защити срещу иска. Представя като ново доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК разписка от 13.11.03 г., издадена от починалия през 2004 г. съпруг на ищцата Г. и продавач заедно с нея по договора – Г. Г., с която удостоверява, че е получил пълната цена от 6 500 лв. на продадения имот,

Ответницата Ц. Г. оспорва молбата като недопустима и евентуално – неоснователна.

ВКС на РБ, трето г. о. намира молбата за допустима - липсват данни, че молителката е узнала за решението по см. на чл. 305, т. 5 от ГПК в момент по –ранен от сочения - 18.08.11 г., когато се завърнала в България, видно от представения самолетен билет на нейно име. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК представя още лична карта от 13.05.10 г., издадена от [община] – Италия и писмо за назначението й на работа от 29.10.07 г., издадено от център за заетост – обл. Н.. От тях се установява, че молителката се намира постоянно в Италия най – рано от 23.10.07 г., когато е регистрирана на работа там.

По делото на РС тя е призовавана от постоянния й адрес в [населено място] – [улица], съгл. изисканото от съда удостоверение на СДП от 13.06.07 г. и от адреса на закупения с процесния договор имот в [населено място],[жк], ул. 14-та, №5. От постоянния адрес в [населено място] призовките са върнати невръчени с посочване, че лицето живее и работи в С. / призовка от 13.05.07 г., 15.10.07 г. и 20.11.07 г./. От адреса в[жк]призовките са върнати невръчени с отметка, че не живее на адреса - призовка от 11.04.07 г., и че е напуснала страната от един месец – 2 призовки от 5.11.07 г.

При тези данни се налага извод, че са налице предпоставките по чл. 50, ал. 1 от ГПК, отм. за призоваване на молителката като ответник по иска чрез публикация в ДВ – тя е с известен към завеждане на делото постоянен адрес / който е адрес за кореспонденция по чл. 27 от ЗБЛД/, но в продължение на повече от месец не е призована от него. Отсъствието й е удостоверено с подпис на свидетел, както изисква чл. 50, ал. 1, пр. 1 от ГПК. В този случай съдът няма задължение да издирва друг адрес на страната / Р №738/08 г. по т. д. №338/08 г. на ВКС, второ т. о., по гр. д. №2662/08 г. на ВКС,І-во г. о. и др./. Призоваването и представляването на молителката, като ответник по делото на РС и ГС по реда на чл. 50 от ГПК не е в нарушение на съдопроизводствените правила и затова не е налице основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК също не се установява – молителката, като ответник по иска е била редовно призована за делото и е могла да възрази за направеното плащане и да представи своевременно намиращата се в държането й разписка за него, съставена според отбелязаната дата през 2003 г.. Или соченото обстоятелство макар и от значение за делото не е ново, защото е било известно на ответницата по иска, не е ново и представеното за установяването му писмено доказателство – разписка, намираща се у ответницата.

Сочените в молбата основания за отмяна на влязлото в сила решение не са налице, поради което ВКС на РБ, трето г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Г. А. за отмяна на влезлите в сила първоначално решение на Районен съд София по гр. д. №28307/06 г. от 14.07.08 г. и допълнителното на Градски съд С. по гр. д. №9195/10 г. от 1.04.11 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 от ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: