№ 364

С., 9.03. 2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1235 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Н. Д. К. и Карамфила В. К., и двамата от [населено място], област Пловдивска, чрез пълномощника си адв. М. Сейменска от АК-П., против въззивно решение № 606 от 27.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 614/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК – VІІІ с-в, с което като е потвърдено решение № 2867 от 08.10.2010 г. на Пловдивския районен съд, ХІІ гр. с-в, постановено по гр. д. № 18290/2009 г., са отхвърлени предявените искове от касаторите срещу Д. Н. К. от [населено място] и В. К. Г. от [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за признаване нищожността на договора, сключен на 30.05.2002 г. с нотариален акт № 25, т. ІІ, рег. № 1421, д. № 204/2002 г. на нотариус с район на действие Пловдивския районен съд, по силата на който Н. Д. К. и Карамфила В. К. са продали на сина си Д. Н. К. процесния недвижим имот, като привиден, прикриващ дарение.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС,...