О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
ГР. С., 17.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.02.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №72/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр. д. №2471/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за спиране на производството по делото до решаване на преюдициален спор, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Прието е, че по спряното дело ищецът претендира обезщетение при прекратяване на тр. договор с ответника –касатор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ в определения с К. от 4.10.06 г. размер. Действието на клаузата за размера на обезщетението е придължено със споразумение между работодателя и синдикатите от 30.05.08 г. С нов К. от 11.06.08 г. е отменено действието на всички предходни договори и споразумения. От представеното по делото съдебно удостоверение е видно, че е заведен и висящ спор по чл. 60 от КТ за недействителност на новия К. от 2008 г. Ищецът не е страна по иска с пр. осн. чл. 60 от КТ, но решението ще има действие и за него, като член на един от синдикатите – страна по оспорения К.. Затова според ОС спорът по чл. 60 от КТ е преюдициален спрямо процесния и е основание за спиране на производството по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
...