№ 742София, 30.12.2009 година Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. Ч: Л. Р. Т ГРОЗДЕВА при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията Б. Пно гражданско дело № 673/2009 година по описа на Първо гражданско отделение

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК. Т. Ж. Д. е обжалвала определението на Бургаския окръжен съд № 426 от 14.10.2009г., по гр. д. № 652/2007г. с което е осъдена да заплати държавна такса в размер на 1870лв. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството е за делба и е приключило с решение за извършването чрез разпределяне на делбените имоти на обща пазарна стойност 56100лв. като с обжалваното определение са присъдени дължимите държавни такси. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението като жалбоподателката счита, че държавната такса е следвало да бъде заплатена при подаване на въззивната жалба от съделителката Я. Ж. К.. Ч. жалба е неоснователна. Съгласно чл. 8 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /Д.в. бр. 22/2008г. / по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете. Тази такса не се внася при предявяването на иска, а се присъжда с решението по извършване на делбата, с което се определя и пазарната оценка на имотите. Държавната такса при обжалване на решението по чл. 18 от Т. обн. Д.в. бр. 22/2008г. се дължи от страната, която е подала жалба. Независимо от това всеки от съделителите, който има качеството едновременно на ищец и ответник по иска за делба дължи държавна такса за разглеждането на спора. Ето защо са неоснователни доводите на частната жалбоподателка, че след като не е обжалвала...