В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1040 по описа за 2015г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР, представлявана от директора Н., чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. против въззивно решение № 1770 от 28.11.14г. по в. гр. д. № 1751 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2575 от 15.05.14г. по гр. д.№ 763/13г. на Районен съд Варна като е осъден настоящия касатор да заплати на А. М. К. сумата от 19 635лв.,обезщетение при прекратяване на служебното й правоотношение в размер на седемнадесет месечни възнаграждения, ведно със законната лихва считано от 9.01.2013г. на основание чл. 252 от ЗМВР, както и следващите се такси и разноски.

Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по въпроса: „Следва ли по силата на § 57 от ПЗР на З. /ДВ бр. 93/2009г. в сила от 25.12.2009г./ да се приравнява и трудовия, и служебния стаж на служителите на закритото Министерство на извънредните ситуации, в служебен по смисъла на ЗМВР и на това основание да се присъжда обезщетение по чл. 252 ал. 1 от ЗМВР за прослужени години в системата на гражданска защита?” Счита, че по този въпрос въззивният акт е постановен в противоречие с приетото в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения...