О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5647

гр. София, 04.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 540/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 130 от 12.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 171/2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 114 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 1138/2022 г. на Кърджалийския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката против Л. Б. С., Н. Й. М., С. Ж. В., И. Х. Д., Н. Р. М., С. Х. К. и Д. Ж. Г. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за солидарното им осъждане за заплащане на сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от причинени болки и страдания от накърняване на доброто име, негативно засягане на частта и достойнството, уронване на авторитета, поради подаване на жалба до министъра на образованието, РУО – Кърджали, О. К. Общински съвет Кърджали, Омбудсман на Р. България, КТ „Подкрепа”, публикуването й в местен вестник и в социалните мрежи.

Въззивният съд е приел за установено, че на 26.11.2021 г. ищцата в първоинстанционното производство П. С. е назначена за временно изпълняващ длъжността директор на ДГ „М. Г. в гр. Кърджали. На 18.07.2022 г. е организиран протест пред детската градина, който е отразен от местните медии. По делото е представена неподписана жалба от педагогически и непедагогически персонал на ДГ „М. Г. – Кърджали, адресирана до министъра на образованието и науката, с копия до РУО – Кърджали, Община, Кърджали, Общински съвет Кърджали., Омбудсман на Р. България и КТ „Подкрепа“, състояща се от 3 страници, както и отделна страница /ненаименована/, съдържаща саморъчно изписани 11 имена на лица, срещу които са положени подписи, като в този списък 7 от изписаните имена съвпадат с имената на ответниците. В нея е изразено безпокойство от създадена в детската градина напрегната, лоша и нездравословна работна среда и непримирими противоречия между персонала и временно изпълняващата длъжността директор - ищцата П. С.. По този повод кметът на община Кърджали е издал заповед за проверка на място в детската градина за изясняване на обстоятелствата и фактите по изнесените в жалбата твърдения. За извършената проверка е съставен констативен протокол от 27.06.2022 г., като е установено, че част от служителите от персонала на различни нива и групи родители са заявили недоволство от управлението на директорката и споделили за нарушения психоклимат, за авторитарния стил на управление, за непрестанния стрес и напрежение в колектива. По повод на тази жалба, както и на сходна жалба от група родители, са извършени проверки и от РУО – Кърджали, чиито констатации са отразени в констативни протоколи № КДО2-84 от 25.08.2022 г. и № КДО4-12 от 22.06.2022 г., като и в двата протокола е отразена констатация, съвпадаща и с изложеното в жалбата твърдение, че от момента на встъпване на временно изпълняващата длъжността директор П. С. четирима служители са напуснали детското заведение, а двама са били в продължителен неплатен отпуск по тяхно желание. От събраните по делото гласни доказателства е установено наличието на напрежение в отношенията между ищцата и част от персонала на детската градина.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че подалите жалбата лица са упражнили правото си да сигнализират компетентните органи, търсейки защита на накърнени си права. Доколкото в жалбата е изразено безпокойство от създадена в детската градина напрегната, лоша и нездравословна работна среда, непримирими противоречия между персонала и ищцата П. С. и се завършва с искане до обявяване на конкурс за директор на ДГ да бъде назначен човек, при който педагогическият и непедагогически персонал да може да работи спокойно, без страх, без паника, в среда, в която няма обиди, принуда и непрекъснати заплахи за уволнение, с нея е изразено недоволство от психоклимата в детската градина и е потърсено съдействие за възстановяването му, тоест упражнена е законово установена възможност по чл. 45 КРБ. Посочено е, че ответниците са имали субективната увереност, че твърденията им отговарят на действителността и са ги изложили с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки от компетентните органи, поради което не може да се направи извод за недобросъвестно и неправомерно поведение. В случая не е налице злоупотреба с право, а искане за съдействие и защита чрез подадена жалба, в резултат на която са извършени целените с нея проверки, установили твърдените обстоятелства. С оглед на това съдът е приел, че подаването на жалбата не представлява неправомерно действие и не може да се тълкува като действие, предназначено да причини вреди на ищцата. След като не е установено наличието на първия и основен елемент от фактическия състав на деликта, за ищцата не е възникнало материалното право на обезщетение за вреди. По тези съображения е направен решаващ извод за неоснователност на предявения иск.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС – решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., решение № 245 от 05.11.2014 г. по гр. д. 1734/2014 г., III г. о. и определение № 810 от 28.11.2018 г. по гр. д. № 2468/2018 г., III г. о., но конкретен въпрос не е формулиран. Поддържа се и наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението.

Ответниците по жалбата Л. Б. С., Н. Й. М., С. Ж. В., И. Х. Д., Н. Р. М. и Д. Ж. Г. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения формулирането на обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба, е задължение на касатора. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Касаторката не е формулирала никакъв правен въпрос, а вместо това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Освен това посочената от нея практика на ВКС се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторката евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на всеки от ответниците по касация Л. Б. С., Н. Й. М., С. Ж. В., И. Х. Д., Н. Р. М. и Д. Ж. Г. по 360 лв. разноски, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение № 130 от 12.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 171/2023 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

О с ъ ж д а П. С. Д. да заплати на всеки от Л. Б. С., Н. Й. М., С. Ж. В., И. Х. Д., Н. Р. М. и Д. Ж. Г. по 360 лв. /триста и шестдесет лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: