В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р.

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 198 по описа за 2015г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Апелативна прокуратура против въззивно решение № 1851 от 8.10.14г. по в. гр. д.№ 2108/14г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1778 от 17.03.2014г. по гр. д.№ 5286/13г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати в полза на Ч. Г. Т., на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от З. сумата от 4 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което е оправдан с присъда от 15.12.2011г. по н. о.х. д.№ 16931/10г. на СРС, влязла в сила на 3.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 3.01.2012г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до 30 000лв.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т. 3 и т. 11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т. 19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, считайки, че законът не се прилага еднакво спрямо всички.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че Ч. Г. Т. е бил оправдан по обвинение за извършено умишлено деяние, при производството продължило около две години с най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни, произтичащи от накърнения му авторитет, произтичащ от установеното обстоятелство, че ищецът е личност, известен в обществото като правозащитник, публикувал статии във връзка с правата на човека в много ежедневници, участвал в различни предавания. Образуваното наказателно производство се е отразило негативно и във връзка с осъществяваната от него професионална дейност като адвокат. В. съд е посочил още и че срокът на наказателното преследване не е надхвърлил разумните граници и обвинението не е било за тежко престъпление.

В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното наведените доводи, че закона не се прилага еднакво спрямо всички – не може да бъде споделено, защото всеки отделен случай е различен и спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща/. В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички релевантни обстоятелства - продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и професионални изяви на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1851 от 8.10.14г. по в. гр. д.№ 2108/14г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.