О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5753

гр. София, 10.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

С. Н.

изслуша докладваното от съдията С. Н. гр. д. № 2537/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А.-Т. и Д. И. Т., чрез адв. А. А. лично и като процесуален представител на Д. Т., срещу въззивно решение № 41/23.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 735/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като освен това е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответните страни по касационната жалба - ищци в производството К. Т. И. и Е. Т. П. (наследници на първоначалния ищец Т. И. Ч.), чрез процесуалния си представител адв. А. Б., с писмен отговор оспорват наличие на основание касационното обжалване да се допуска, а при допускане, оспорват касационната жалба и молят да се потвърди въззивното решение.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 345/17.06.2022 г. по гр. д. № 1765/2020 г. на Районен съд - Благоевград, с което, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено по отношение на Т. И. Ч. (заместен в хода на производството от К. Т. И. и Е. Т. П.), че на А. А. А.-Т. и Д. И. Т. не са собственици на 1/16 ид. част от залесена горска територия, имот * по картата на възстановената собственост, с площ от 570,001 дка, находящ се в местността „П.-Ч.“, при граници: имот № * - дървопроизводствени площи, имот * - водостопанско съоръжение на Министерство на земеделието и горите, имот № * - залесена територия на Министерство на земеделието и горите, имот № * - иглолистна гора на Държавата - МОСВ, който имот по сега действащата кадастрална карта представлява Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в кадастрален район * по кадастралната карта на [населено място] ЕКАТТЕ *, одобрен със Заповед № РД-18-496/24.07.2019 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия и кадастър с площ от 570014 кв. м, трайно предназначение на територията – горска, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен план *, при съседи: ***, ***, ***.

Въззивният съд е приел, че възприетата от РС – Благоевград фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал по делото, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Установено е, че ищецът по делото се легитмира като собственик на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство – наследник по закон на П. С. Ч., починал на 05.12.1946 г. Ищецът е придобил собствеността на процесния имот въз основа на решение № Г-Д67/23.12.2005 г. за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на [населено място], община С. по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на Общинска служба по земеделие и гори гр. Симитли, с което в полза на наследниците на П. С. Ч. е възстановен в стари реални граници недвижим имот, представляващ: Залесена горска територия, обозначена като имот № * по картата на възстановената собственост, с площ от 570,001 дка, находящ се в меснтостта „П.-Ч.“, при граници: имот № * - дървопроизводствени площи, имот * - водостопанско съоръжение на Министерство на земеделието и горите, имот № * - залесена територия на Министерство на земеделието и горите, имот № * - иглолистна гора на Държавата - МОСВ, който по сега действащата кадастрална карта представлява Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в кадастрален район * по кадастралната карта на с. Гр. ЕКАТТЕ *, одобрен със Заповед № РД-18-496/24.07.2019 година на изпълнителния директор на Агенция по геодезия и кадастър с площ от 570,014 кв. м, с НТП - друг вид дървопроизводителна гора, вид територия - горска, стар номер *, при съседи: от две страни имот ***, имот *** и имот ***. Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а № 87, том 2 II, рег. № 2911, дело № 262 от 2006 г. по описа на нотариус Д. А., Е. Ч., М. Ч., Т. Ч., Е. О. и П. П. са продали на С. О. и И. П. процесния недвижим имот. През 2012 г. същия е бил предмет на договор за покупко-продажба – н. а. № 20, т. рег. № 460, дело №17/2012 г., извършена между Д. Т. и А. А. като купувачи и продавачи С. О. и И. П., по което упълномощаването за извършване на сделката е обявено за нищожно поради липса на воля на ищеца Т. Ч. да упълномощи С. О. и И. П. да продадат принадлежащата на ищеца 1/16 ид. част от процесния недвижим имот /решение № 3197/15.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 268/2019 г. по описа на ОС - Благоевград, влязло в сила на 02.04.2020 г. При това положение извършената продажба от наследниците на П. Ч. чрез пълномощниците си С. О. и И. П. на С. О. и И. П. не е могла да породи търсения ефект в патримониума на купувачите по отношение на притежаваната от ищеца идеална част от имота. С оглед на което и последващата продажба на 1/16 ид. част от процесната гора не е породила вещно-транслативен ефект. За изясняване на фактическата обстановка пред първоинстанционният съд са изслушани свидетелските показния на св.Х., който познава част от страните по делото и е бил председател на общинска комисия в О. С. създадена след приемането на реституционните закони, както и на свидетелите С. О. и И. П..

И двете инстанции са направили извода, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост. За преценката си за допустимост на иска, въззивният съд се е позовал на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, ОСГК и на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т. д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, от постановките на които е направил извод, че ищецът, като претендиращ да е носите на правото на собственост по реституция, има интерес от отрицателния установителен иск срещу ответниците, които, макар вече да не са носители на правото на собственост което са придобили с правна сделка 2012 г., поради разпореждане с него през 2020 г., с действията си по прехвърляне на несобствен имот фактически са оспорили правата на действителния собственик, и искът срещу тях като праводатели е допустим.

Прието е, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е правилна. Разгледано е и направеното от въззивниците – ответници оплакване с въззивната жалба, че са придобили по давност процесния имот с кратка 5 годишна давност като добросъвестни владелци, и същото е счетено за неоснователно. В тази връзка е посочено, че с влязло в сила решение № 3197/15.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 268/2019 г. по описа на ОС - Благоевград, е прогласено за нищожно упълномощаването, рег.№ 1716/16.03.2006 г. , въз основа на което е изповядана сделката с предмет процесния имот по н. а. № 87/10.09.2006 г. Впоследствие приобретателите през 2012 г. продават имота на жалбоподателите /т. е. на въззивниците/. С оглед преценката дали са налице елементите на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС , е посочено, че по делото не е доказано наличието нито на обективния елемент - правно основание, годно да направи владелеца собственик, нито субективния елемент - добросъвестност на владелеца по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Относно добросъвестността на ответниците като приобретатели по сделката от 2012 г. е посочено, че безспорно на жалбоподателката адв. А., като е представлявала С. О. и И. П. по гр. д. № 2173/2017 г. по описа на РС – Благоевград, й е бил известен факта, че упълномощаването е опорочено, не е налице целения резултат. От това е изведено заключение, че сделката от 2012 г. не е годна да ги легитимира като добросъвестни владелци на процесния имот. Така също от кредитираните от съда показания на св. Х., се установено, че през късната есен на 2016 г., ищецът е заявил лично на адв. А., че е собственик на имота. Предвид това е посочено, не може да бъде направен извод, че владението е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. В контекста на горното въззивният съд е направил извод за правилност на първоинстанционното решение и основателност на предявения отрицателен установителен иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Допустим ли е отрицателният установителен иск по чл. 124 от ГПК и има ли правен интерес за ищеца от предявяването му в хипотезата, в която към момента на предявяване на същия ответниците са загубили качеството на собственици на процесния имот?, 2. Добросъвестността, предвидена в правната норма на чл. 70, ал. 1, пр. 2 ЗС, освен че следва да е съществувала към датата на придобиване на имот /т. е. при възникване на правното основание/ отпада ли само с просто узнаване от приобретателя, че друго лице претендира права върху същия имот или следва да са налице конкретни действия от претендиращото лице?, 3. Отпада ли добросъвестността в хипотезата на направено възражение на осн. чл. 79, пр. 2 от ЗС, ако между момента на придобиване на имот на основание покупко-продажба и момента от който трето лице претендира права върху същия имот, е изтекъл предвидения 5-годишен давностен срок, при направено възражение за придобиването му на това основание.

Настоящият състав, при изпълнение на задължението си да осъществи и служебно преценка за валидност и допустимост на въззивното решение, съгласно разясненията в т. 1 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, при вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, да го допусне до касационен контрол, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за преценка допустимостта на иска. Съмнението за недопустимост произтича от вида на иска - отрицателен установителен иск за собственост, и правното положение на ответника по него, който се явява прехвърлител на имота, в контекста на решението по т.3 от ТР № № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС. Преценката за допустимостта на въззивното решение ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК предхожда разглеждането на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като преценка за релевантността на последните може да се извърши само при допустимост на въззивното решение, поради не следва да обсъжда дали съществува основание за допускане обжалване по 280, ал.1, т.1 ГПК по посочените по-горе правни въпроси на касаторите, един от които се отнася и за допустимостта на иска.

Касаторите дължат заплащането на 25 лева държавна такса.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 41/23.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 735/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград.

УКАЗВА на касаторите А. А. А.-Т. и Д. И. Т., в 1-седноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса 25 лв. по сметка на ВКС, КАТО при неизпълнение касационната им жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: