Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД срещу решение №258 от 21.10.2014 г по в гр. дело № 442/2014г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение №89 от 27.06.2014г по гр. д.98/2014г на Тетевенски районен съд, постановено по трудов спор. Уволнението на ищеца с предизвестие, на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ, е отменено като незаконно на формално основание, поради нарушение на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ Касационната жалба в една част има съдържание на изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие на обжавланото решение с изискванията за мотивираност. Цитира се ППВС 1/1953г, ППВС №1/1985г, ППВС № 6/79г и множество решение на ВКС по този процесуален въпрос. Липсват мотиви относно релевантния момент, към който съдът е преценявал дали са налице условия за прекратяване на трудовото правоотношение, както и по отношение на доказателства с оспорена неистинност, След исковата молба и преклузивен срок са били представени писмени доказателства от ищеца(амбулаторни листове, рецептурна книжка и др.), приети от съда в нарушение на ТР№4/18.06.2014г. Те са били изрично оспорени, а съдът не се произнесъл по оспорените документи в противоречие с редица цитирани решения от практиката на ВКС.. Обжалваното решение противоречи с установената практика на ВКС (реш. 172/2012г гр. д №1285/2010 ІІІг. о, реш. 608/2010по гр. д №1548/2009 ІІІг. о, реш.№437/2012г по гр. д №1594/2010 на ІV г. о ВКС ) в които е посочен релевантния момент, в който се преценява спазването на предварителната закрила по чл. 333 КТ. Въззивният съд е преценил закрилата към момента на постановяване на решението си. Противоречието е и с решение № 402/2011г по гр. д № 721/2011г на ВКС по отношение установяването с болничен лист на здравословно състояние, относимо към закрилата. Според касатора следвало е съдът да основе изводите си на установения факт, че когато ищецът е постъпвал на работа през 2010г, не е декларирал заболяване. Поставят се въпросите каква доказателствена сила следва да има оспорен частен документ, оспорен с оглед официалната му доказателствена сила и връчването му на ответника, в случай че ищецът не е доказал официалната му доказателствена сила и връчване, Поставен е и въпрос при обжалване на решение по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, с което е отменено уволнение, следва ли по подразбиране да се разглежда като обжалвано и присъденото обезщетение.

По двата изрично формулирани въпроса защитата изтъква основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата е заявил отговор, според който липсата на отделно изложение е основание жалбата да не се допуска до разглеждане

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК може да се съдържа и в жалбата, стига да е отговорено на съдържателните изисквания за формулиране на правен въпрос и обосновка на основание по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК В случая с изложението на касатора не е отговорено на общото изискване правните въпроси, по които се сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК да бъдат ясно и конкретно формулирани. При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото - така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, Не представлява въпрос твърдението, че щом липсва изтъкван от жалбоподателя извод на съда по въпроса към кой момент се преценява закрилата, то е налице противоречие с указания в задължителната практика по мотивираност на решението. По делото е прието за установено, че нито към момента на отправяне на предизвестието 07.01.2014г, нито към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение 07.02.2014г работодателят се е съобразил със задълженията си, произтичащи от императивната норма на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ и чл. 333 ал. 2 КТ, включително по отношение на събиране на необходимата информация. По делото е прието също така, че работодателят е знаел за заболяването на работника захарен диабет тип ІІ като обективен факт, тъй като при профилактичните прегледи в предприятието, извършени по негова инициатива през м. ноември на 2013г ( т. е предхождащи който да било момент, изтъкван като релевантен във връзка с уволнението) заболяването е било изрично диагностицирано, Освен че работодателят е знаел за обстоятелствата, свързани със закрилата и че не е направил никакви други постъпки за събиране на предварителна информация, което също е негово задължение установено е било посредством заключението на вещото лица по приетата СМЕ, че заболяването на ищеца е било обективен факт. При тези релевантни за решаващата преценка на съда обстоятелства, обжалваното решение е мотивирано и в съответствие с установената практика на ВКС по прилагането на закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 ГПК, предвид нейния обективен характер. Неотносимо се формулират въпроси във връзка с преценката или значението обстоятелства, които при горните факти нямат отношение към решаващите съображения на съда, нито са от значение за изхода на делото. Без значение са оспорванията, направени от ответника по отношение на конкретни медицински документи, щом съдът е основал изводите си на други надлежно събрани доказателства, включително на заключение на вещо лице. Без значение е в случая дали работодателят е следвало да има информацията към момента на отправяне на предизвестието, или към момента на връчване на заповедта месец по–късно, щом е разполагал с тази информация и по - рано, но явно е игнорирал императивните норми на закона, свързани със закрилата. Никое постановено по трудов спор решение от практиката на ВКС не е в подкрепа и на тезата, че информацията за здравословното състояние на ищеца при постъпването му на работа, с повече от три години давност преди процесното уволнение, може да съставлява основание за освобождаване на работодателя от задължението да събере информация във връзка със закрилата, или за настоящия случаи да са приложими разрешенията в практиката на ВКС, при които се отчита недобросъвестност на самия работник или служител във връзка със деклариране на здравословното му състояние пред работодателя,

Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №258 от 21.10.2014 г по в гр. дело № 442/2014г. на Ловешки окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.