О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№3420

София, 16.12.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д. № 2620 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „ОТП Лизинг“ ЕООД, [населено място] срещу разпореждане № 2001 от 29.10.2024г. по в. т.д.№ 380/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 във вр. чл.284, ал.3, т.4 ГПК касационната жалба на дружеството срещу постановеното по делото въззивно решение поради неизпълнение на дадените указания за представяне в срок на доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 30 лв.

С частната жалба се иска отмяна на разпореждането. Поддържа се, че в съответствие с дадените от съда указания е представена молба вх.№ 27466 от 25.10.2024г, в която като приложение е описан и документът за заплатената държавна такса, която страната е внесла още на 12.09.2024г. - много преди да изтече срокът за изпълнение. Счита, че към момента на постановяване на атакуваното разпореждане е останала неизяснена причината за отсъствието на този платежен документ в кориците на делото. Посочва се, че приелият молбата служител на съда не е констатирал към нея да липсва описаният платежен документ, не е направил отбелязване върху молбата и не е дал указания на лицето, което я е депозирало, поради което не може по безспорен начин да се установи дали платежното нареждане действително е липсвало или е било представено в регистратурата, но не е вложено по делото. Страната счита, че в подобни хипотези на съмнение, съдът следва да даде нови указания и предостави нов срок за представяне на доказателството за плащане. Възразява, че не може да бъде вменено в нейна вина отсъствието по делото на платежния документ при положение, че е описан като приложение към находяща се по делото молба и не следва да търпи последиците от настъпила преклузия. Позовава се на практика на ВКС, която счита за приложима - определение по ч. т.д.№ 736/2011г. на 2 т. о. и по ч. гр. д.№ 351/2011г. на 4 г. о. Поддържа се искане за допускане на свидетел относно обстоятелствата, свързани с депозиране на молба вх.№ 27466 от 25.10.2024г. и описаните в нея приложения.

Препис от жалбата не се връчва.

За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:

При администриране на подадената на 16.09.2024г. от „ОТП Лизинг“ ЕООД касационна жалба, въззивният съд с разпореждане от 18.09.2024г. е дал указания в едноседмичен срок от връчването да се представи по делото документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС с отразяване в документа на основанието за плащане; да се представи пълномощно на адв.П. за процесуално представителство пред касационната инстанция и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване с препис за насрещната страна, като при неизпълнение касационната жалба подлежи на връщане.

С депозирана в срок молба вх. № 27466 от 25.10.2024г. дружеството е посочило, че в изпълнение на указанията прилага „изложение на основанията за допускане на касационното обжалване с преписи; платежен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., в който е посочен номерът на делото, актът по който се обжалва; пълномощно за процесуално представителство на адв. П. пред касационната инстанция“. Молбата е приложена на л.95 от материалите на въззивното производство. На л.96 - 110 се намира изложението на основанията за допускане на обжалването, на л.111 - 116 са пришити пълномощни и удостоверение за актуално състояние, а на л.117 е приложено авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод на адвокатското дружество на адвокатски хонорар, дължим за обжалване на решението по т. д.№ 380/2024г. на САС в размер на 3 345.16лв.

С обжалваното разпореждане, пришито на л.118 по делото, при извършената проверка съдията-докладчик е констатирал, че към молбата от 25.10.2024г. не е приложен документ за платена държавна такса, както се твърди от страната; че приложен е платежен документ - авизо за издадено платежно нареждане за кредитен превод с наредител ОТП Лизинг ЕООД и получател адвокатско дружество за сумата от 3 345.16 лв. Прието е, че указанията за удостоверяване внасянето на държавната такса не са изпълнени, поради което е разпоредено връщането на касационната жалба.

Настоящият състав намира за неоснователно искането за допускане на гласни доказателства за установяване съдържанието на описаните към молбата № 27466 от 25.10.2024г. приложения и за неоснователна подадената частна жалба.

Обстоятелството, че документът, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса по сметката на ВКС от 30 лв., е описан като приложение към молбата, не е достатъчно, за да се обоснове извод, че отсъствието му по делото се дължи на пропуск на администрацията на съда при приемането й, а не на пропуск на страната да го приложи в действителност.

Не може да бъде споделено и становището, че технически пропуск при изпълнение на деловодните действия са допуснали служители при приемане на документите. Служителят на съда няма правомощия да извършва проверка на съдържанието на документите, да дава указания за несъответствие и да прави отбелязвания. Негово задължение е да сканира молбата и приложенията за електронната папка на делото и да докладва постъпилите (в случая на хартиен носител) книжа на докладчика по делото. При служебната справка в електронната папка на въззивното дело настоящият състав констатира пълна идентичност на съдържанието на молбата вх. № 27466 от 25.10.2024г. и на приложенията, описани в нея с тези, намиращи се в кориците на делото. Книжата са пришити и номерирани хронологично, същите документи със същото съдържание са сканирани в електронната папка на делото. Очевидно е, че пропускът е на страната, която вместо документа за внесената държавна такса, е приложила към молбата този за платения адвокатски хонорар. Плащанията по двете авизо за платежно нареждане са от една и съща дата 12.09.2024г., двата документа имат привидно, от първо впечатление визуално сходство и прилика. Пропускът на страната е виден и от обстоятелството, че в молбата не са описани като приложение два платежни документа, а само един, но той не е този, удостоверяващ внасянето на таксата. Същевременно отсъствието на документа за извършения превод на държавната такса и в кориците на делото и в електронното досие на делото в ЕИСС е достоверно доказателство за неприлагането му. ЕИСС е информационна система за управление на съдебните дела, която обединява цялостния процес по управление на електронни съдебни дела от фазата на регистрирането на иницииращи документи. Съдържанието на последните, както и на идентичните им документи на хартиен носител, пришити към делото, в настоящия случай не би могло да се установява със свидетелски показания. В случая няма основание за „съмнение“, както твърди страната, а е очевиден пропускът, при който вместо един документ, е приложен друг. Изводът за доказаност на приложени по делото книжа не може да се основава на предположения, каквито страната излага в частната си жалба. Поради това е и неоснователно становището, че съдът дължи повторни указания и даване повторно срок за изпълнението им.

Неуместно е позоваването в частната жалба на цитираната практика на ВКС. В определението по ч. т.д.№ 736/2011г. на 2 т. о. е разгледана хипотеза, при която документите (изложение, платежен документ и адвокатско пълномощно) имат поставена дата на постъпване в съда, но изобщо не са били приложени по делото. В определението по ч. гр. д. 351/2011г. на 4 г. о. е констатирано, че админстриращият съд е върнал жалбата без да е посочил, че липсват данни за внесена държавна такса.

Изискването на чл.284, ал.3, т.4 ГПК е държавната такса при касационно обжалване не само да е внесена, но доказателствата, удостоверяващи внасянето й са императивно въведени като задължително приложение към касационната жалба. Константна е съдебната практика, че макар и държавната такса да е била внесена в срок, неизпълнението на изрично дадените в разпореждането по чл.285,ал.1 ГПК указания за прилагане на документа за плащане, съставлява неизправена нередовност, обуславяща връщането на касационната жалба. С разпореждането на въззивния съд са дадени точни указания относно размера на таксата, как тази такса да бъде платена, в какъв срок да се представи документ за плащането и какви са последиците от неизпълнение на указанията.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава разпореждане № 2001 от 29.10.2024г. по в. т.д.№ 380/2024г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: