Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Е“ АД –гр.София, срещу решение №1548 от 26.11.2020г., постановено по в. т.д.№2285/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в,, с което е потвърдено решение №200/28.01.2020г. по т. д.№20/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са уважени изцяло предявените от „Руно –Казанлък“ ЕАД против касатора искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и частично - исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав неправилно е тълкувал приложимите правни норми по повод въведените от „М. Е“ АД въззивни оплаквания. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, произтичащи от т. 14.6 от процесните договори. Според касатора дружеството-ищец е произвело по-голямо количество електроенергия от заявеното по график, т. е. работа в посока „излишък“ (близо 8%), поради което следва да понесе разходите си за това. Сочи се, че вместо да обсъди посоченото възражение на въззивника, съдът е формирал неотносим за спора довод, че „изкупването на електрическа енергия на участник в балансиращата група на преференциални цени, определени от КЕВР, не влияе върху определената в договора цена, която следва да се заплати на координатора на групата при установен небаланс в посока излишък“. Непроизнасянето от въззивния съд по направеното с въззивната жалба оплакване е квалифицирано от касатора като съществено процесуално нарушение. Претендира се отмяна на въззивното решение със „законните последици от това“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като се излагат съображения, аналогични на тези в касационната жалба, в подкрепа на тезата за очевидната неправилност на обжалваното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „Руно –Казанлък“ ЕАД – [населено място], в който се твърди, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивното решение не е очевидно неправилно. Акцентира се върху обстоятелството, че възражението на касатора за неизпълнен договор от ищеца „Руно –Казанлък“ ЕАД е било преклудирано като направено за пръв път с въззивната жалба, от което следва, че непроизнасянето от въззивния съд по това възражение, не представлява съществено процесуално нарушение. Същевременно изчерпателно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №200/28.01.2020г. по т. д.№20/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 с-в., с което ответникът. М. Е АД е осъден на основание чл. 79. ал. 1 вр. с чл. 99. ал. 1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца.. Руно-Казанлък ЕАД: - сумата 29 780.51лв., представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7 от договора за участие в комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016г. между М. Е АД и.. Руно-Казанлък ЕАД; - сумата от 19 908.07лв., представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7. от договор за участие в комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016г. между „М. Е АД и Л. Е ЕАД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.12.2018г.; - сумата от 4 205.46лв., представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7. от договор за участие в комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016г. между М. Е АД и Х. К. ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.12.2018г.; - сумата от 13 064.98лв., представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7. от договор за участие в комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016г. между М. Е АД и КК Хидро ООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.12.2018г.; -сумата от 22 563.80лв., представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7. от договор за участие в комбинирана балансираща група, сключен на 21.12.2016г. между М. Е АД и Хидроенергетика Родопи ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.12.2018г., ведно със законната лихва върху присъдените главници за периода от 03.01.2019г. до окончателното им плащане, както и сумата в общ размер на 8 629.01лв. - законната лихва за забава върху претендираните главници за периода от 21.01.2018г. до 02.01.2019г.. включително.

Въззивният състав е приел за установено, че:

1. между ищеца и ответника М. Е АД е сключен договор за участие в комбинирана балансираща група /КВГ/ на 21.12.2016г.. влизащ в сила от датата на подписването му и е със срок до 31.12.2017г. Идентични договори са сключени между координатора и останалите участници в балансиращата група-. “Л. Е ЕАД,. “КК Хидро ООД,. “Хидроенергетика Родопи ЕООД и „Х. К. ЕООД. също производители на енергия по смисъла на §1. т. 46 от ДР на ЗЕ и участници в КБГ на М. Е АД;

2. за ответника „М. Е АД е възникнало задължение да възстанови определена част на всеки от балансиращата група пропорционална на неговото годишно задължение за процесния период през 2017г., както следва: на “Руно - Казанлък ЕАД - 29 780, 51лв.: на „Л. Е ЕАД - 19 908.07лв.; на “КК Хидро ООД - 13 064.98лв.: на “Хидроенергетика Родопи ЕООД - 22 563. 80 лв. и на „Х. К. ЕООД - 4 205.46 лв., като върху общата сума от 89 522.83 лв.. размерът на дължимата законна лихва за забава е 8 646.26лв. Участниците в балансиращата група са платили начислените им суми за балансираща енергия.

3. вземанията на изброените членове на балансиращата група, произтичащи от сключените договори с координатора „М. Е АД, са валидно цедирани на ищеца „Руно - Казанлък ЕАД на 17.12.2018г.

В обжалваното решение е отразено, че съгласно §1. т. 27е от ЗЕ. комбинирана балансираща група е група от търговски участници, към която се прилагат общите условия за балансиране съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 56. ал. 1, т. 2 от Правилата за търговия е електрическа енергия, целта на формирането на балансиращи групи е подобряване планирането на състава на генериращите мощности и определянето на балансиращите източници за поддържане на баланса на електроенергийната система, като в ал. 1. т. 4. като цел е посочено агрегиране на небалансите на участниците и смекчаване на икономическите последици от цените на балансиращата енергия. Акцентирано е, че според чл. 57, ал. 1. т. 1 отговорността за балансиране имат координаторите на балансиращи групи.

Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че производството на по-голямо количество електрическа енергия от заявеното по график от производителя, т. е. работа в посока излишък, води до обогатяване на производителя, защото цялото произведено количество електрическа енергия, му се заплаща от крайния снабдител. Съдът е приел за неоснователно и възражението срещу извода на първата инстанция, че начинът на изчисляване и разпределение на небалансите от координатора между участниците в една балансираща група, не се влияе от изкупуването на произведената електрическа енергия от участник в групата на преференциални цени по реда на ЗЕВИ. Апелативният състав се е позовал на приетото заключение на СТЕ, ведно с направеното в съдебното заседание от 17.12.2019г. уточнение от вещото лице, според което: небалансът предизвикан от излишък в групата, не е по скъп от това ако производството е в график, тъй като ако производство не е в график, това води до по-ниски стойности на заплащане; изкупуването на произведената електрическа енергия на участник в балансиращата група на преференциални цени определени от КЕВР. не влияе върху определената в процесния договора цена, която следва да се заплати от координатора на групата при установен небаланс в посока излишък.

В обжалваното решение е подчертано, че в чл. 14.7. в идентичните договори между участниците и координатора е договорено, че в случай, че средната годишна цена на небаланс надвишава 4.10лв., то в срок до 20-то число на месец януари на следващата година, координаторът възстановява на участника пропорционална на неговото годишно плащане част от разликата между сумата от годишните плащания на участниците в балансиращата група и 4.10лв. Х общото количество електроенергия в МВтч произведена от участниците в групата за същия период. Съдът е отразил, че по делото е установено, че получената средна годишна цена за небаланс от 6.28лв. без ДДС надвишава с 2.18лв. определената в договора средна цена за небаланс от 4.10лв. без ДДС, договорена между страните, като изчисленият общ размер на дължимата сума от ответника към участниците от комбинираната балансираща група, съгласно чл. 14.7 от процесните договори е 89 522.83лв., поради което исковата претенция се явява основателна за всички претендирани главници, произтичащи от задължението на координатора по отделните договори за участие в комбинирана балансираща група.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, предл..3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Тълкуването на клаузата по чл. 14.7 от процесните договори изисква от съда търсене на действителната воля на страните и съпоставяне на отделните уговорки една с друга (чл. 20 ЗЗД). Тази дейност по тълкуването на клаузите в договорите, изключва да бъде направен „prima facie“ извода,, че съдът при решаване на спора неправилно се е позовал на клаузата по чл. 14.7 от договорите, вместо на тази по чл. 14.6. Аналогично, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка, не може да се приеме за неправилен извода на въззивния съд, че начинът на изчисляване и разпределение на небалансите от координатора между участниците в една балансираща група, не се влияе от изкупуването на произведената електрическа енергия от участник в групата на преференциални цени по реда на ЗЕВИ. Твърдението на касатора, че въззивният състав не се е произнесъл с решението си по оплакването във въззивната жалба, свързано с липса на произнасяне от първата инстанция по възражението на ответника за неизпълнен договор от страна на ищеца, би могло да бъде касационно основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (както правилно се сочи в самата касационна жалба), но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като за да приеме наличие на съществено процесуално нарушение касационният състав трябва да извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, доколко с решаващите си мотиви въззивният състав не е дал отговор на оплакването във въззивната жалба, дали то е относимо за спора и респ. дали възражението е било преклудирано или не. Следва да се отбележи, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не излага съображения за очевидна неправилност на въззивното решение, различни от тези, с които обосновава неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответника сумата 4 950лв. – заплатен адвокатски хонорар с ДДС за осъществената правна помощ по касационното дело.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1548 от 26.11.2020г., постановено по в. т.д.№2285/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.

ОСЪЖДА „М. Е АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], бул. „България“ №118 да заплати на „Руно-Казанлък ЕАД –[ЕИК] от [населено място], ул.“М. С“ №4 сумата 4 950лв. (четири хиляди деветстотин и петдесет лева) – разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: