Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на oтветника “Енерго – П. П” АД срещу решение № 461 от 02.03.2021г. по в. гр. дело № 2491/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3306 от 21.07.2020г. по гр. дело № 706/2020г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от М. Д. М. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 485.76 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, клиентски № 1100207069, абонатен № 2100505050, за периода: 15.02.2018г. – 14.02.2019г., остойностена с фактура № 0286723175/01.11.2019г..

Касаторът - ответник поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 183 ЗЗД), при допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 236, ал. 2 ГПК) и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено изцяло, като му бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос, преформулиран съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 1-47 и чл. 52-чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г. на ВАС и на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ с решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм. дело № 3879/2017г. и при неуреден в Общите условия към договора ред за уведомяване на потребителите, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?, по който поддържа противоречие с решение № 21/01.03.2017г. по гр. д. № 50417/2016г. на ВКС, I г. о.; с решение № 124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. и с решение № 77/08.04.2021г. по гр. д. № 2862/2020г. на ВКС, ІV г. о..

Ответникът по касационната жалба М. Д. М. подава писмен отговор, в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск на М. Д. М. срещу “Енерго – П. П” АД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 485.76 лв., представляваща корекция за доставена и потребена електроенергия за периода 15.02.2018г. – 14.02.2019г., поради това, че е неясен начинът за определяне на претендирата неплатена цена и поради това, че електроенергията не е реално потребена.

За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на отрицателния установителен иск, Варненският окръжен съд е приел за безспорно между страните, че ищецът е потребител на електроенергия, която е закупувал за обекта си от електроснабдителното предприятие - ответник. Установил е, че на 14.02.2019г. служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили проверка на годността на СТИ в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, подписан за ищеца от внука му и друг негов роднина. СТИ е свалено и изпратено за метрологична проверка в БИМ, за резултатите от която е съставен протокол, в който е посочено, че не се установява външна намеса в схемата на електромера, но при софтуерното четене на устройството, е констатирано наличие на регистрирана енергия в регистър Т4, възлизаща на 28026.7 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Заключението на БИМ е, че електромерът съответства на метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на констативния протокол на БИМ ответникът е извършил корекция на сметката на потребителя, с която общото потребление поради неизмерването му за периода 15.02.2018г. – 14.02.2019г. е завишено с 28026 kWh.

Въззивният съд е счел, че с изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, /ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, се урежда възможността за едностранна корекция на сметка за ползвана електроенергия за минал период, която следва да се извършва съгласно правилата на чл. 83, ал, 1 т. 6 ЗЕ /в сила от 08.05.2018г. до 21.05.2019г./ - ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР. Тъй като с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г. на ВАС са отменени всички текстове на ПИКЕЕ, без чл. 48-чл. 51, а след това с решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм. дело № 3879/2017г. - и чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ, то за процесния период липсва правно основание за процесната корекция от страна на ответника, поради което тя е незаконосъобразна. Новите ПИКЕЕ са приети с решение на КЕВР по протокол № 67/27.04.2019г., обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019г, поради което са неприложими за случая. В действащите към момента на проверката ОУ на ответното дружество липсват норми, уреждащи процедура по проверка на СТИ и нейното документиране. Позоваването от ответника на чл. 38, ал. 2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ е неоснователно, тъй като клаузи в договори при общи условия, позволяващи едностранна корекция на сметки на потребители, без да е изяснено реално потребеното количество енергия и периода на потребяването са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и поради това нищожни. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката, не може да бъде заместена по аналогия с правни норми от други източници на правото. Решаващият съд е приел, че ответникът не е доказал как е установено отчетеното в скрития регистър количество електроенергия, по какви цени е остойностено и как е определен периодът, както и че допълнително фактурираното количество електроенергията е реално преминало след монтажа на процесното СТИ, доколкото според протокола за монтажа му № 1068855/12.04.2016г. няма данни при какви показания в Т4 и в сумарния регистър е монтиран. Вещото лице по допуснатата техническа експертиза е изказало само предположения, че електромерът е поставен нов и щом показанията му в Т1, Т2 и Т3 са нулеви, от това следва и че показанията в Т4 също са нулеви. Въззивният съд е счел и че липсват доказателства дали показанията в Т4, сумирани с тези в Т1, Т2 и Т3, дават стойността в сумарния регистър, каквото е изискването при електромер тип „Искра“, МТ 174, какъвто е процесният.

Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за крайния изход на конкретното дело като включен в неговия предмет и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения иск, свеждащи се до приемане за невъзникнало процесното субективно право на ответника поради отсъствие на приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия към установеното процесно софтуерно въздействие върху СТИ. Осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Релевираното от касатора допълнително основание за допускане на касационния контрол е разрешаването на правния въпрос от въззивния съд в противоречие с дадените разрешения в решение № 21/01.03.2017г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о.; в решение № 124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ г. о., в решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 77/08.04.2021г. по гр. д. № 2862/2020г. на ВКС, ІV г. о.. В решение № 21/01.03.2017г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о. се съдържа разрешение, според което и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012г.) и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. В посоченото от касатора решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. е прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (решение №97 от 28.07.2015 г. по т. д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр. д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр. д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. В гореизложения смисъл са и решение № 124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 77/08.04.2021г. по гр. д. № 2862/2020г. на ВКС, ІV г. о.. Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено за съответствие с разрешенията в горепосочените решения на ВКС, поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено.

Следователно по формулирания от касатора правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 от 02.03.2021г. по в. гр. дело № 2491/2020г. на Варненски окръжен съд.

УКАЗВА на касатора “Енерго – П. П” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 109.72 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: