7№ 5607/03.12.2024 г.

гр. София, 27.11.2024 г.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Р. ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

З. Р.

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 2376 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. против решение № 59 от 08.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 92/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което и след частична отмяна на решение № 463 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 490/23г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е осъдена Прокуратура на Р. Б. на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на К. С. Б. сумата от 15 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди /над размера от 25 000 лв. до размера от 40 000 лв./, претърпени в резултат от повдигнатото му на 15.08.2016 г. по ДП №69/2016 г. по описа на ОСлО при ОПр - Пазарджик незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.209, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с присъда № 24/08.07.2019 г., постановена по НОХД № 265/2018 г. на РС - Пещера, потвърдена с окончателно решение № 149/12.11.2019 г. по ВНОХД №656/2019 г. на ОС - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2019 г. до окончателното плащане. С въззивното решение е потвърдено решение № 463/22.12.2023 г. по гр. д. № 490/2023 г. по описа на ОС - Пазарджик, в частта му, с която е осъдена Прокуратура на Р. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на К. С. Б. сумата до размера от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. С. Б. против Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над размера от 40 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. - претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която Прокуратура на Р. Б. е осъдена на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на К. С. Б. разноски за първоинстанционното производство в размер на 10 лева за държавна такса и 2650 лв. за процесуално представителство.

Касационната жалба на Прокуратура на РБ е подадена срещу въззивното решение както в осъдителната му част, така и в потвърдителната му част, с която предявеният от К. С. Б. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен до размера на сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва и разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо ЗОДОВ за репариране на неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие на повдигнато и поддържано от ответника Прокуратура на Р. Б. обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1, вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с присъда № 24/08.07.2019 г., постановена по НОХД № 265/2018 г. на РС - Пещера, потвърдена с окончателно решение № 149/12.11.2019 г. по ВНОХД № 656/2019 г. на ОС – Пазарджик. Установил е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление на 15.08.2016 г., по сл. д. № 69/2016 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Пазарджик, преписка вх. № 2126/2016 г. на РПр.- Пазарджик, за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1, във вр. чл.209, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че за периода от 01.08.2013 г. до 18.07.2016 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, и в качеството си на длъжностно лице - служител на МВР, е поддържал у А. Ф. А. А. и Ю. И. Н., и е възбудил у К. Г. И. заблуждение, с което е причинил имотна вреда на „Джордан“ ООД и на „Гудекс“АД, в общ размер на 3 750 лв. Допълнил е, че с постановление от 28.06.2016 г. на районен прокурор от РПр-Пазарджик е било постановено задържане на К. Б. за 24 часа по реда на ЗМВР и извършване на личен обиск. Установил е, че на 10.08.2016 г. в 11:05 ч. ищецът е бил задържан за 24 часа със заповед за задържане, на същата дата на ищеца е бил извършен личен обиск, като с протокол за доброволно предаване от същата дата е бил иззет личния му мобилен телефон. Посочил е, че 2 часа след задържането му К. Б. е бил освободен от ареста, поради предписание от екип на ЦСМП - Пещера, с което е било забранено лицето да бъде задържано, поради поставена диагноза: “надкамерна тахикардия“. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.08.2016 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за описаното престъпление и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв. Въззивният съд е отбелязал, че към момента на привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е бил на 39 години и е заемал длъжност „Началник група „Охранителна полиция“ към РУ – Пещера, от справка за съдимост било видно, че той е неосъждан. На 27.02.2018 г. срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт в съда, по който е било образувано НОХД № 322/2018 г. на РС - Пазарджик. Насрочено е било разпоредително открито съдебно заседание на 26.03.2018 г., на което ищецът се е явил лично и с упълномощен от него защитник. В същото съдебно заседание, с протоколно определение № 180/26.03.2018 г., съдебното производство е било прекратено, и делото е било върнато на Районна прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения във връзка с повдигнатото на ищеца обвинение, които накърняват правото му на защита. На 04.06.2018 г. ищецът отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление по прецизирано обвинение със същата правна квалификация /съгласно постановление на л.7, т.2 на ДП/. На 27.07.2018 г. срещу ищеца отново е бил внесен обвинителен акт в съда, по който е било образувано НОХД №1232/2018 г. по описа на РС - Пазарджик. Насрочено е било разпоредително открито съдебно заседание на 08.10.2018 г., на което ищецът се е явил лично и със защитника си. С протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е приел, че делото е подсъдно на РС - Пещера, поради което е прекратил делото пред себе си, и го е изпратил по подсъдност на РС - Пещера, където делото е било образувано като НОХД № 265/2018 г. по описа на РС - Пещера. В първото открито съдебно заседание по НОХД № 265/2018 г. на РС - Пещера, проведено на 12.11.2018г. ищецът се е явил лично и със защитника си, от който е било направено трето по ред искане за изменение на взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „парична гаранция“ в „подписка“, като този път молбата е била уважена и мярката за неотклонение на ищеца е била изменена в „подписка“. Определението не е било протестирано и е влязло в сила, като на 21.11.2018 г. е бил върнат на ищеца оригинала на вносната бележка за внесената сума от 2000 лв. В производството по НОХД № 265/2018 г. са били проведени общо шест открити съдебни заседания, като на 08.07.2019 г. е била постановена присъда № 24/08.07.2019 г., с която ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. С протоколно определение от същата дата е била отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“, и същото е влязло в сила на 16.07.2019 г. Оправдателната присъда е била протестирана, и по протеста е било образувано на 09.10.2019 г. ВНОХД № 656/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик. Във въззивното наказателно производство са били проведени две открити съдебни заседания - на 28.10.2019 г. и на 11.11.2019 г., на които ищецът се е явил лично и със защитника си. Постановено е било окончателно решение № 149/12.11.2019 г., с което оправдателната присъда е била потвърдена. Съставът на АС-Пловдив е установил, че на 20.09.2017 г., във връзка с повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, ищецът е бил уволнен дисциплинарно от заеманата длъжност в МВР - „Началник на група „Охранителна полиция“.

Съдът е приел, че поради влязлата в сила оправдателна присъда е налице основание за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди – негативни субективни преживявания от наличието на обвинение, поддържано пред съда. Изчислил е, че от привличането му като обвиняем – на 15.08.2016 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 12.11.2019 г. са изминали 3 години и 5 месеца. Съдът, като е обсъдил показанията на свидетелите, наред с всички други данни по делото, е приел, че свидетелските показания на свидетелката Б. следва да бъдат преценени при условията на чл.172 от ГПК, като е отчел близката й родствена връзка с ищеца, обуславяща евентуална заинтересованост от изхода на делото в негова полза, но въпреки това изцяло ги е кредитирал, тъй като ги е преценил като логични, подробни, основани на личните впечатления на свидетелката, и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства, както и на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Д.. От съвкупната преценка на събраните доказателства въззивният съд е приел, че по време на наказателното производство ищецът е преминал през множество кризи - дисциплинарно производство, отстраняване от служба, дисциплинарно уволнение, наказателно дело. Приел е, че ищецът е живеел в постоянен, натрупващ се хроничен стрес; в периода на отстраняването му от длъжност той претърпял срив и в социален, и в материален план - нямал право да работи, тотално се променило отношението към него на колеги, роднини, приятели, познати, съседи; имал и колеги, които го подкрепяли, но повечето се отдръпнали от него, защото не знаели какво се случва. Допълнил е, че наказателното производство срещу ищеца било разгласено в медиите; ищецът се изолирал от всякакви контакти, затворил се в дома си, споделял за постоянни кошмари нощем, безсъние дни наред, безпокойство за бъдещето на семейството си, тревожил се за родителите си. Съдът е установил, че ищецът, когато трябвало да се явява в съдебно заседание, бил под много голямо напрежение, изпитвал безпокойство и страх, безсъние; по същото време и съпругата му била без работа, и семейството останало без доходи, с тежък удар по авторитета. В заключение е приел, че претърпените от ищеца вреди са в непосредствена причинна връзка с наказателното производство. Посочил е, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес в момента на задържането му и при привличането му в качеството на обвиняем, впоследствие търпял непрекъснат стрес и тревожност в течение на цялото наказателно производство, тежко била накърнена неговата чест, лично и професионално достойнство, и добро име в неговия професионален и личен социален кръг, загубил е работата и професионалните перспективи за кариерно израстване, изпитвал е несигурност за бъдещето и това на неговото семейство, преживял е принудителна промяна на сферата на професионална изява.

При определяне на справедливото обезщетение съдът е взел предвид и следните обстоятелства: воденото наказателното преследване, което е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, продължителността на наказателното производство, широката обществена разгласа на позорящите ищеца обстоятелства сред неговия професионален и личен социален кръг, загубата на работа, лишаването от възможност за кариерно израстване и професионална реализация в структурата на МВР, претърпяната тежка психологическа травма, от която все още не се е възстановил напълно. Същевременно, съдът е съобразил, че на ищеца не е била наложена най-тежката мярка за неотклонение, а задържането му под стража е било ограничено в рамките на 2 часа, той е имал подкрепата на своето семейство и близки приятели. Приел е, че по делото не са били установени да са настъпили трайни неблагоприятни последици за здравето на ищеца, допълнил е, че напускането на системата на МВР не е било единственият възможен избор за ищеца. В заключение въззивният съд е определил, че предвид всички релевантни обстоятелства по делото, както и с оглед създадения от съдебната практика ориентир по аналогични казуси, обществено – икономическата обстановка в страната към момента на деликта, справедливото обезщетение в случая е в размер на 40 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Прокуратура на РБ, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК са поставени въпросите: 1. За дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение при преценка за наличието на причинна връзка между незаконния акт и вредите; 2. За определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като определянето на това обезщетение не става абстрактно, а съобразно конкретния казус, хипотези и претърпени страдания. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с възприетото в т. 2 от ППВС № 4/1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. д. №3/2004 г. на ОСГК, както и в противоречие с решение № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 5/13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012 г. на ВКС, ГК, III ГО; решение № 25/11.02.2014г. по гр. д. № 5302/2013г. на ВКС, ГК, III ГО; решение № 115/05.04.2012г. на ВКС по гр. д. № 593/2011г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 186/20.06.2013г. по гр. д. №30/2013г. на ВКС, ГК, III ГО - предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от касатора в производството въпроси касаят начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето му, както и за наличие на причинна връзка между незаконния акт и вредите, поради което следва да бъдат разгледани. Съдът намира, че така формулираните въпроси са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. Въззивното решение – в обжалваната му част следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за наличието на твърдяното от страната противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г., както и с останалата цитирана практика на ВКС.

В заключение: съдът следва да допусне касационното обжалване на решение № 59 от 08.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 92/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната му част.

Касаторът – Прокуратура на РБ не дължи държавна такса.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 59 от 08.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 92/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в следните обжалвани части: 1. в осъдителната му част и в 2. потвърдителната му част, с която предявеният от К. С. Б. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен до размера на сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва и разноски.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.