Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б“ АД, [населено място], представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и М. В. – прокурист, подадена от пълномощника юрисконсулт К. Х.-И., срещу решение №260098 от 31.12.2020 г. по в. гр. дело №372/2020 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 459 от 16.07.2020 г. по гр. дело №2957/2019г. на Шуменския районен съд за признаване за установено, че клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 20 и чл. 22 от договор за покупка на недвижим имот HL 26784 от 25.09.2007г., сключен между ищцата И. С. И., [населено място] и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], са нищожни на основание противоречие със закона и касаторът е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на И. С. И. сумата от 1817, 04 лв., платена без правно основание по договора за покупка на недвижим имот HL 26784 от 25.09.2007г. за периода 02.10.2014г.-10.03.2016г., в резултат на прилагания курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ответницата по касационната жалба И. С. И., [населено място], чрез адвокат С. И., оспорва жалбата и иска присъждане на направените разноски.

Въззивният съд е приел, че между страните, на 25.09.2007 г. в [населено място] е бил сключен договор за покупка на недвижим имот HL 26784, по силата на който „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД предоставя на И. С. И. кредит в швейцарски франкове с левова равностойност 35000 лева, за покупка на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Кредитът бил обезпечен с вписана законна ипотека върху закупения недвижим имот в [населено място],, [улица] – молба вх. рег. 6351 под № 191, том I/26.09.2007 г., СВ Шумен, подновена с молба вх. рег.№ 6151/ 15.09.2017 г. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита съгласно чл. 5 от Договора. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора, банката предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000 лева, по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита“. Съобразно чл. 1, ал. 3 от Договора, в деня на усвояване на кредита, страните подписват Приложение №1 към договора, неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Като дата на усвояване на кредита е посочена датата 03.10.2007 г. Сумата по договор за покупка на недвижим имот HL 26784 е посочена в лева и следва да съставлява равностойност в швейцарски франка по курс купува наЮ. Б АД. В т. 1 на Приложение №1 е посочено, че датата на усвояване на кредита по описания договор за покупка на недвижим имот HL 26784 е 03.10.2007г. В т. 2 на Приложение №1 е посочено, че към датата на усвояване на кредита, посочена в т. 1, приложимия курс „купува“ за швейцарски франк на банката към лева, е 1, 1683, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от Договора, е 29 959 швейцарски франка. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя /описани номера на IBAN и BIC/ в швейцарски франкове в „БПБ“ АД и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и 4. Съгласно чл. 6, ал. 2. от Договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването се извършва с тези средства, след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на „БПБ“ АД за швейцарския франк към лева, за което кредитиполучателят, с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 20, ал. 1 от Договора е посочено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на банката. В ал. 2 на чл. 20 от Договора е посочено, че с подписването на настоящия договор, кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1, банката да превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2, за съответната валута и вид на кредита. В чл. 22, ал. 1 от Договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната в обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

От изготвената по делото СИЕ се установява, че размерът на вноските за процесния период, ако банката беше прилагала погасителен план за усвоения кредит в лева, би бил общо 6085, 62лв. За периода от 02.10.2014г. до 10.03.2016г. и въз основа на проверени банкови извлечения от банковата сметка на ищцата, по кредита били заплатени общо 3738, 27 швейцарски франка, с левова равностойност 6290, 13лв. Размерът на надвнесената сума от курсовите разлики за процесния период в СИЕ е изчислен на 2227, 04лв. /и 204, 51лв., ако кредитът е ползван в лева/. Погасителните вноски по процесния кредит постъпвали по банкова сметка, с титуляр - ищцата при „Ю. Б“ АД, като след постъпване на средствата, същите са прехвърляни по сметка на „Б. Р. С“ АД, по данни на банката, от където са извършени погасявания по кредита. В съдебно заседание е уточнено, че горният извод е направен от банковите извлечения от сметката на ищцата и по данни от банката. Внасяни са суми в лева, а банката ги превалутира в швейцарски франкове, след това прехвърлят швейцарските франкове в „Б. Р. С“, а превалутирането остава при банката. Стойностите на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове и БЛП за жилищни кредити в лева към датата на отпускане на кредита, били 4, 50 % и 7, 50%. Посочено е, че официалният курс на БНБ се определял от обективни процеси на валутния пазар, променящи се ежедневно и банката - ответник не би могла да влияе върху промените в пазара на валутата. Банката - ответник можела да влияе върху отклонението на търговския си курс от курса на БНБ, в зависимост от нейния търговски интерес. На база динамиката на курса на швейцарския франк за изминал период /в частност 2005г.-2007г./ не е било възможно да се направи прогноза за бъдещото му изменение, което е валидно за всички финансови активи. За периода от 2005г.-2007г. не се наблюдавали съществени колебания в курса на швейцарския франк/евро, както и отклонения в средните стойности, които са в стойности +/-5%; за периода 2005г.-2007г. лихвите на швейцарския франк следват развитието на лихвите в евро с около 150 базисни точки, по-ниски. Банковата сметка на ищцата при банката – ответник, на 03.10.2007г. била заверена със сума в размер на 29959, 00 швейцарски франкове. Сумата на валутни разлики за периода /разлика между плащанията, превалутирани по курс „продава“ и договорен курс CHF/лв., изключвайки плащанията, за които не са купувани швейцарски франкове от ответника, се определя на 1817, 04лв. Разликата между плащанията, превалутирани по курс „продава“ и погасителен план при кредит в лева, възлизала на 205, 49лв. Съдът е приел за установено, че кредитополучателят е физическо лице, като процесният кредит не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От своя страна, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поставените въпроси по дело С-119/17 на СЕС, са били във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранана валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление). Въз основа на това, че валутата, в която е сключен кредитният договор има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т. 20 от постановеното на 22.02.2018г. по дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т. 20 от определението, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено от СЕС решение по дело С-26/13. С определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, пар. 1 и чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13. Съгласно чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и чл. 145, ал. 2 ЗЗП, преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В настоящия случай, въззивният съд е приел, че презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорената от потребителя клауза. По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по спорните клаузи от него, както и да е имал възможност да повлияе върху тях. С оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП, оспорените клаузи от договора за кредит следва да се тълкуват ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че: 1. кредитът, съгласно чл. 1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35000 лева; 2. независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; 3. швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутиран от банката в лева преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в лева по негова сметка в лева. Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване на кредита е в националната валута на страната – в лева. Клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 20 и чл. 22 от договора не отговарят на изискването за яснота и разбираемост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, е поставен следният въпрос в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 ГПК: При банков кредит, по който цялата сума реално е предоставена на разположение на кредитополучателя и е използвана от него в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в договора за кредит и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута (швейцарски франкове), счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита. Твърди се, че въззивният съд е дал погрешно разрешение по материалноправния въпрос, свързан с правилното тълкуване и прилагане на чл. 3 от Директива 93/13. Сочи се противоречие и с определение на СЕС от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, както и с решенията по дело С-26/13 и С-186/16 /т. 40/. Относно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решенията по т. д. № 1467/2019 г. на ІІ т. о. и т. д. № 2184/2019 г. на ІІ т. о.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК се поставя и въпросът: При договор за банков кредит в чуждестранна валута значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди? Когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007 г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск? Твърди се, че въззивният съд е дал погрешно разрешение по материалноправния въпрос, свързан с правилното тълкуване и прилагане на чл. 3 от Директива 93/13. Сочи се противоречие и с актове на СЕС /решението по дело С-186/16/.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №260098 от 31.12.2020 г. по в. гр. дело №372/2020 г. на Шуменския окръжен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Първият повдигнат в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 ГПК въпрос е от значение за изхода на делото, но касае неговата правилност, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства. Така, както е формулиран, въпросът всъщност съдържа оплаквания относно правилността на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и не подлежи на разглеждане в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Отделно, въпросът е решен в съответствие с цитираната във въззивното решение практика на Върховния касационен съд. Ето защо не се обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е формирана трайна практика на ВКС, с която идентични клаузи по аналогични договори за кредит на физически лица с „Ю. Б“ АД са прогласени за нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП: решение №168/29.01.2021г. по т. д.№2184/2019г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №384/29.03.2019г. по т. д.№2520/2016г. на ВКС, ІІ т. о., решение №147/15.06.2021г. по т. д.№1695/2019г. на ВКС, І т. о., решение №87/06.11.2019г. по т. д.№848/2017г. на ВКС, І т. о., решение №295/22.02.2019г. по т. д.№3539/2015г. на ВКС, ІІ т. о., решение №67/12.09.2019г. по т. д. №1392/2018г. на ВКС, І т. о. и др.

Не се обосновава и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК по въпроса, тъй като въззивното решение е съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз, противоречие с която твърди касаторът. С решение №С-186 на СЕС е прието, че неравноправният характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът знае. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба и отчитайки по-специално експертната компетентност и познания на продавача или доставчика в случая банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута.Съгласно практиката в постановеното от Съда на ЕС решение от 14.03.2013г. по дело С-415/11г. M. A. срещу C. D E. de C., T. i M. /C./, с което във връзка с отправено преюдициално запитване относно тълкуването на приложимата и в случая и съобразена изрично от въззивният съд Директива 93/13г. на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори СЕС се е произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директивата да се тълкува в смисъл, че понятието значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя трябва да се прецени като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липса на уговорки между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. Съгласно решение от 16.01.2014г. по дело С-226/12г., C. P. SA срещу Jose I. Menendez Alvarez за да прецени евентуалното наличие на значителна неравнопоставеност, запитващата юрисдикция трябва да отчита характера на стоката или услугата, за които е сключен договорът, като вземе предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, както и всички останали клаузи от договора. Съобразно решение от 26.04.2012г. по дело С-472/10г., N. Fogyasztovedelmi Hatosag срещу I. Tavkozlesi Z. Националната юрисдикция, която в производството за преустановяване на нарушение се произнася по колективен иск от името на потребителите, предявен от определена в националното законодателство организация, следва да прецени с оглед на чл. 3, пар. 1 и 3 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори неравноправния характер на клауза, съдържаща се в общите условия по потребителски договори, с която продавач или доставчик предвижда едностранно промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали предвид всички съдържащи се в общите условия по потребителски договори клаузи, сред които е и спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите общи условия съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора.. Предвид транспонирането на посочената Директива в националното право на Р. Б /пар. 13а, т.9 ДРЗЗП тълкуването на термина значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя по чл. 143 ЗЗП се извършва по смисъла на практиката на СЕС. Както бе посочено вече, решение № С-186, цитирано от касатора, преюдициалното запитване се е отнасяло до тълкуването на чл. 3, пар. 1 чл. 4, пар. 2 Директива 93/13 ЕИО на съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Същото е относимо и по отношение на необходимостта тези клаузи да бъдат договорени на ясен и разбираем език. С оглед изложеното и при съобразяване, че при постановяване на обжалваното решение, практиката на СЕС е съобразена от въззивния съд, чийто извод за приложимост на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП е формулиран на базата на преценката му, че клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 20 и чл. 22 от договора не отговарят на изискването за яснота и разбираемост; че банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си; липса на информираност на потребителя като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност /не е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 30 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти/; че атакуваните от ищеца клаузи на процесния договор са неравноправни, тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и относно първата част на втория поставен въпрос е неоснователен, по гореизложените съображения. Относно втората част на въпроса, а именно: Тази неравнопоставеност обаче може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди? Когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди развитие в обменния курс между националаната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007 г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск?, следва да бъде посочено, че по така поставените въпроси няма решаващо произнасяне на въззивния съд, същите са фактически и общотеоритични и касаят неговата правилност, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства. Въпросите не отразяват аргументите на съда, а са поставени в контекста на становището на касатора по същите. Така, както са формулирани, въпросите всъщност съдържат оплаквания относно правилността на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не подлежат на разглеждане в настоящето производство по чл. 288 ГПК.

Предвид изложеното, по така формулираните въпроси касаторът не обосновава извод за наличие на основен и на допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.

Съобразно изхода на спора, на ответника И. С. И., чрез адвокат С. И., трябва да се присъдят 250 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260098 от 31.12.2020 г. по в. гр. дело №372/2020 г. на Шуменския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Ю. Б“ АД, [населено място], да заплати на И. С. И., [населено място], 250 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.