Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на „Пелет груп 15“ ЕООД, [населено място], както следва - касационна жалба с вх. № 262941/12.03.2021 г. по регистъра на Окръжен съд – гр. Пазарджик против решение 260031/08.02.2021 г. и касационна жалба с вх. № 263400/24.03.2021 г. по същия регистър против решение № 260066/24.02.2021 г., постановени по гр. дело № 860/2020 г. на ПОС /Пазарджишки окръжен съд/, първи въззивен състав.

Предмет на касационна жалба с вх. № 262941/12.03.2021 г. е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260183/28.10.2020 г. по гр. дело № 4485/2019 г. на Районен съд Пазарджик за уважаване на искове, предявени против „Пелетгруп 15“ ЕООД, [населено място] от Е. С. Н. по чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата 6000 лв., заплатено на отпаднало основание авансово плащане по развален договор за изработка от 12.08.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, по чл. 86 ЗЗД за сумата 95 лв., обезщетение за забава върху дължимата главница за периода 17.09.2019 г. – 12.11.2019 г., по чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 2000 лв., обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора за изработка. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение и в частта, с която са присъдени в полза на ищеца разноски за сумата 1845 лв., като са присъдени за въззивното производство разноски на въззиваемия Н. в размер на сумата 930 лева.

В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Е. С. Н. е развил становище за липсата на формулирани въпроси, посочил е, че „предполагаемия въпрос“ на касатора, третиращ преценка по прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД относно съотношението между изпълнена и неизпълнена част от договореното задължение е изведен от оплаквания за неправилност на решението и не почива на решаващите правни изводи на съда.

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради следните съображения:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос. Отразено е становище на касатора, съгласно което основателността на иска по чл. 55, ал. 1. пред. 3 ЗЗД е обусловена от развалянето на договора, а при липсата на предпоставки по чл. 87 ЗЗД не настъпват последиците от развалянето на договора, съответно липсва основание за връщане на даденото от кредитора. Възпроизведено е правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и е посочено, че „тежестта за доказване на неизпълнени или лошо изпълнени СМР е изцяло върху възложителя, който твърди, че не дължи плащане“. Други доводи няма.

Описаното по – горе становище не е общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Общото основание е правен въпрос, чието съдържание е разяснено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. от ОСГКТК на ВКС, а именно правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, като е аргументирал изводи, обуславящи изхода на делото, т. нар. решаващи изводи. Посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК становище не съставлява общо основание, тъй като не съдържа правни разрешения на състава, с които е проведено произнасяне по спора. Въззивният съд е обсъдил доказателствата, от които е мотивирал изводите си за сключването на договор за изработка, по който ответникът е поел задължение да извърши ремонт на покрив на къща в [населено място], Пловдивска област, съответно за неизпълнение на това задължение, изпълнение на насрещното задължение от възложителя, даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора след изтичане на срока, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, разваляне на процесния договор и получаване на авансовото плащане на отпаднало основание. Въз основа на така обоснованите правни разрешения е приета дължимостта на претендираната сума – 6000 лв. като заплатена на отпаднало основание. По отразените по - горе разрешения на съда не са поставени правни въпроси, а е изложено становище, относимо към хипотеза, при която липсват предпоставки за разваляне на двустранния договор, без връзка с конкретен извод на състава. Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е възпроизведена също така, без връзка с конкретни разрешения на състава. Представено по този начин изложението не съдържа общи и допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а е с характер на оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са мотивирани поради непосочване от страната на връзка с мотиви на състава. Необходимо е да се посочи още, че окръжният съд е обосновал съображения за преклудиране на възражението относно липсата на основания за разваляне на договора, като е констатирал, че същото възражение е направено за първи път във въззивната жалба, но по тези изводи липсват както общи основания /правни въпроси/, така също и мотивирано изложение – съпоставка на изводи във въззивното решение с тълкувателна практика за аргументиране на противоречие в правните разрешения. Страната не е съобразила основни разяснения в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, което бе вече посочено, затова че правните въпроси не се извеждат служебно от касационния съд от обстоятелствата в касационната жалба, както и че липсата им е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Също така не са съобразени тълкувателните изводи на ОСГКТК на ВКС в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. затова, че формулирането на правни въпроси и мотивиране на противоречие между изводите на въззивния съд и тълкувателна практика на ВКС е задължение на касатора, неизпълнението на което обуславя недопускане на касационен контрол. Не са поставени правни въпроси и развити доводи за противоречие между изводите на въззивния съд и тълкувателна практика на ВКС и по отношение на останалите искове по чл. 86 ЗЗД и чл. 88, ал. 1 ЗЗД.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По касационна жалба с вх. № 263400/24.03.2021 г.:

В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Е. С. Н. е развил становище за липсата на предпоставки по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради следните съображения:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение № 260066/24.02.2021 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение по делото, като е постановено, че съдът потвърждава решение № 260183/28.10.2020 г. по гр. дело № 4485/2019 г. на Районен съд Пазарджик за уважаване на иска, предявен против „Пелетгруп 15“ ЕООД, [населено място] от Е. С. Н. по чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 2000 лв., обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора за изработка. За да постанови този резултат, съставът е приел, че в мотивите съдът ясно е изразил волята си, че и този иск е основателен и следва да бъде уважен, съответно да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в същата част, но в диспозитива е допуснал пропуска да отрази формираната воля. В мотивите е посочено още, че този пропуск е констатиран служебно от съда, поради което по своя инициатива съставът на въззивната инстанция допуска поправка по реда на чл. 247 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК лаконично е отразено разбирането на касатора за процесуална недопустимост на въззивното решение, произтичащо от доводът, че е уважено „искане, направено в нарушение на чл. 26, ал. 2 от ГПК да се предявяват от свое име чужди права пред съд“.

Доводът е правно несъстоятелен, изведен от обстоятелства неотносими към правния спор. В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2 ГПК, тъй като не са предявени чужди права, а както се посочи по - горе при изложение мотивите на въззивния съд, пропускът да се отрази правораздавателната воля на съда в диспозитива на решението е констатиран служебно. Допускането на поправката по реда на чл. 247 ГПК е реализирано по инициатива на състава, която представляваща една от предвидените в закона възможности за иницииране на производството /арг. чл. 247, ал. 1 ГПК/. Следва да се отбележи още, че становището на касатора за приложение на чл. 250 ГПК е неправилно, като неправилността произтича от неразграничаване на предвидените в закона способи за поправяне на съдебното решение – Глава осемнадесета, Раздел ІІІ ГПК. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, а именно част от спорното право, когато то е делимо, един от съединените искове, допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, напр. искания за плодове или лихви. В настоящия случай изброените хипотези не са налице. Налице е хипотеза по чл. 247 ГПК – пропуск да се отрази в диспозитива на решението правораздавателната воля на съда, личаща от мотивите / разгледан е иск по чл. 88, ал. 1 ЗЗД, като е прието, че ищецът е заплатил сумата 2000 лв. на „П-Строй“ ЕООД за отстраняване на работите, извършени от ответното дружество и тази сума представлява вреда за него, именно поради неизпълнение на процесния договор/. Както е посочено в мотивите към ТР № 4/2016 г. по т. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, пропускът на съда да се произнесе в диспозитива представлява очевидна фактическа грешка и може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, когато произнасянето по този въпрос е направено в мотивите към решението. Предвид изложеното искането за допускане на касационно обжалване поради процесуална недопустимост на въззивното решение е неоснователно.

Не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по отношение на решението по чл. 247 ГПК. Не са поставени правни въпроси. Доводът за пропуск на въззивния съд да се произнесе в диспозитива на решението си не е обоснован чрез посочване на искането на ищеца, по което липсва произнасяне на състава, а и както се отрази по - горе не е налице непълнота на съдебния акт, предвид формираните мотиви по иска по чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Страната не е съобразила разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, затова че правните въпроси не се извеждат служебно от касационния съд от обстоятелствата в касационната жалба, както и че липсата им е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Не са съобразени освен това тълкувателните изводи на ОСГКТК на ВКС в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. за това, че формулирането на правни въпроси и мотивиране на противоречие между изводите на въззивния съд и тълкувателна практика на ВКС е задължение на касатора, неизпълнението на което, както е в случая, обуславя недопускане на касационен контрол. Дори цитираните в касационната жалба съдебни актове /решение № 89/10.06.2010 г. на състав на І г. о., решение № 692/30.12.2009 г. на състав на ІІ г. о./ нямат относимост към разглеждания случай.

Лаконично е изложен довод относно „тежестта на доказване на лошо извършени СМР“, който няма относимост както към решението по чл. 247 ГПК, така и към основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, които следва да засягат не спора по същество, а фактическия състав на чл. 247 ГПК.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото касаторът - „Пелет груп 15“ ЕООД, [населено място] следва да заплати на ответника по касация - Е. С. Н. разноски за касационното производство в размер общо на сумата 1250 лв., установени от представените договори за правна защита и съдействие, както следва: 750 лв., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита във връзка с подадената от жалбоподателя касационна жалба вх. № 262941/12.03.2021 г. по регистъра на Окръжен съд – [населено място]; 500 лв., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита във връзка с подадената от същия жалбоподател касационна жалба вх. № 263400/24.03.2021 г. по регистъра на Окръжен съд – Пазарджик.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 260031/08.02.2021 г. по гр. дело № 860/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, първи въззивен състав по касационна жалба вх. № 262941/12.03.2021 г. по регистъра на Окръжен съд – [населено място], подадена от „Пелет груп 15“ ЕООД, [населено място].

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260066/24.02.2021 г., по гр. дело № 860/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, първи въззивен състав по касационна жалба вх. № 263400/24.03.2021 г. по регистъра на Окръжен съд – [населено място], подадена от „Пелет груп 15“ ЕООД, [населено място].

ОСЪЖДА „Пелет груп 15“ ЕООД, [населено място] да заплати на Е. С. Н. разноски за касационното производство в размер общо на сумата 1250 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: