Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр.София 10.08.2015г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 2796/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. Г. К., С. Д. К. и С. П. П., всички действащи чрез адв. С. И. К., срещу въззивно решение № 7/10.01.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр. д. № 474/2012 г.

Касационното обжалване е допуснато поради противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС по процесуалноправния въпрос за мотивите на въззивния съд и длъжен ли е той да обсъди и прецени по свое убеждение доказателствата и доводите на страните.

Мотивите на съдебното решение, както е разяснено в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Въззивната инстанция не е контролноотменителна, а втора по ред по съществото на материалния спор. Поради това, и в съдебния си акт, тя не изследва първоинстанционното решение, което означава, че оплакванията във въззивната жалба, коментира доколкото те са свързани с материалноправния спор. Както е изяснено в Решение № 643/12.10.2010 по гр. д. № 1246/2009 на ІV ГО, Решение № 237/2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV ГО и Решение...