Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

гр.София 10.08.2015г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 3837/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С., Р. Н., представляван от кмета Д. Д., чрез адв. П. К. М. от АК София, срещу въззивно решение № 294/19.02.2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 2641/2013 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 198/10.02.2015 г. по следните въпроси: императивна правна норма ли е чл. 187 ЗЗД и как се изпълнява задължението за предаване владението върху недвижим имот от продавача на купувача; относно дължимата грижа на добрия търговец, който купува недвижим имот с цел да по препрорададе скоро след това с печалба; кои са вредите от пропуска да се продаде недвижим имот.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Разпоредбата на чл. 187 ЗЗД определя задължението на страна (купувачът) по един двустранен договор. Облигационното правоотношение между купувач и продавач е между равнопоставени страни, които могат да уговорят насрещните права и задължения по договора за покупко-продажба, както намерят за добре, стига да не е противно на закона (на императивни правни норми, установени в обществен интерес), да не го заобикалят, както и да съблюдават добрите нрави. Задължението за предаване на продадената вещ от подавача на купувача в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава, е диспозитивно правило и страните могат...