ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 96

Гр. София, 12.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 4738 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. К. П., подадена чрез пълномощника му адв. М., срещу Определение № 4757 от 21.10.2025 г., постановено по гр. дело № 3911/2025 г. на Върховния касационен съд, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна и за спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 6488 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 11922/2024 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 347 от 26.03.2025 г. по гр. д. № 548/2025 г. на С. А. съд.

В частната жалба се поддържа, че неправилно с обжалваното определение сочените в молбата за отмяна обстоятелства са приети за възникнали след формиране на силата на пресъдено нещо, доколкото заплахата от психическо увреждане на детето при евентуалното изпълнение на съдебното решение и нежеланието му да се върне в Англия са съществували още в хода на самото производство. При развити подробни съображения по съществото на спора се иска обжалваното определение да бъде отменено и молбата за отмяна на влязлото в сила решение да бъде разгледана.

Насрещната страна Д. Г. П., чрез адв. Б., оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд, ІV г. о. е приел, че е сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение, с което по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е постановено връщане на малолетното дете А. П. в държавата по обичайно пребиваване, а именно Обединеното кралство Великобритания и Северна И.. В молбата за отмяна и в уточнителна молба като основание за отмяната е посочено това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но очертаните от молителя обстоятелства не са нови, а нововъзникнали – настъпили след приключване на съдебното дирене пред съдебната инстанция по съществото на правния спор, към който момент се формира силата на пресъдено нещо. И тъй като молбата не съдържа твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито за друго основание по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, молбата е оставена без разглеждане поради процесуалната недопустимост на искането за отмяна. Искането за спиране по чл. 309, ал. 1 изр. 2 ГПК също е оставено без разглеждане, поради несамостоятелния му характер.

Настоящият състав на ВКС споделя изводите в обжалваното определение, че молителят формално се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но нито едно от сочените от него обстоятелства не може да се отнесе към това отменително основание, както и към което и да е от останалите по чл. 303, ал. 1 ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК възниква само в хипотезата на новооткрити обстоятелства и доказателства - такива, които са съществували при висящността на спора в инстанциите по същество, но не са могли да бъдат известни на страната или такива, с които страната не е могла да се снабди своевременно, въпреки положената от нея грижа. Основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само новооткрити обстоятелства (юридически и доказателствени факти), които не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на проявена от страната небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса. Ето защо, не могат да послужат като основание за отмяна по този ред описаните в молбата новонастъпили обстоятелства и новосъздадените писмени доказателства след приключване на устните състезания във въззивната инстанция.

Не съставляват нови обстоятелства и посоченото в частната жалба състояние, окачествено като заплаха за психичното здраве на детето, както и нежеланието му да се върне в Англия. Неправилността на решението в посочената хипотеза трябва да се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като предпоставка за това е страната да не е знаела за обстоятелството, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, докато в случая молителят твърди, че тези обстоятелства са му били известни. Нещо повече, те са били релевирани и пред инстанциите по същество, които са ги обсъдили, но са приели, че заплахата от психическо увреждане не е съществена, а нежеланието на детето да се върне – правно ирелевентно, с оглед малолетието му и неспособността да формира самостоятелно воля. Излагайки своите оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, молителят се стреми към преразглеждане на спора по същество по причини, които не попадат в обхвата на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Ето защо, обжалваното определение на ВКС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4757 от 21.10.2025 г., постановено по гр. дело № 3911/2025 г. на Върховния касационен съд, ІV г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.